4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№290
гр. София,27.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2217 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №195 от 28.04.2014г. по в.гр.д. №200/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО. С него е потвърдено решение №2064/05.12.2013г. по гр.д. №1754/2013г. на Русенски районен съд, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на И. П. С. на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 5000 евро, представляваща договорна неустойка по т.15 от договор за прехвърляне на собственост и учредяване на право на строеж върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], сключен на 29.08.2007г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.02.2013г., като искът е отхвърлен за разликата над 5000 евро до 5120 евро като неоснователен. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му е нарушен материалния закон и правните изводи в него не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал волята на страните в клаузата на т.15 от договора, като е приел, че е уговорена неустойка за пълно неизпълнение. Твърди,че с извършеното тълкуване е нарушено правилото на чл.20 от ЗЗД, съгласно което съдът е длъжен да изясни изявената от страните воля, без да я подменя.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора: „Дължи ли се неустойка за забава по чл.92 ал.1 от ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника? Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №17/09.03.2010г. по т.д.№414/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., в което е изразено становището, че отговорност за вреди поради развалянето на договора, под формата на неустойка, може да се търси единствено ако подобен вид неустойка е бил изрично предвиден в клаузите на сключения договор. Поддържа,че в настоящия случай не е била уговорена неустойка, която да се дължи за пълно неизпълнение.
Ответникът И. П. С., поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че въззивният съд въобще не се е произнасял и не е давал отговор на формулирания от касатора материалноправен въпрос, поради което не е налице общото основание на чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение и да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният от И. П. С. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, съдът е приел, че на 29.08.2007г. между И. Д. П. и [фирма] е сключен договор за прехвърляне на собственост и учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу поемане на задължение за застрояване, в чл.15 от който е уговорена неустойка за пълно неизпълнение от страна на строителя в размер на 5000 евро. Правата по договора били прехвърлени от И. Д. П. на ищеца И П. С. по силата на договор за прехвърляне на вземания от 13.10.2011г. Приел е за установено, че дружеството касатор не е изпълнило поетите с договора задължения да проектира и построи в уговорената степен на завършеност сградата, предмет на договора, поради което е налице виновно пълно неизпълнение на договора от негова страна. Поради това е приел, че са били налице предпоставки за разваляне на договора от страна на ищеца възложител, който е упражнил това право с нотариалната покана, връчена на 26.02.2013г. Съответно е приел, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойката за неизпълнение по чл.15 от договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението материалноправен въпрос дали се дължи неустойка за забава по чл.92 ал.1 от ЗЗД, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, доколкото въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора и поради това не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1 от ГПК. Въззивният съд не е изложил доводи, че уговорената в чл.15 от процесния договор неустойка е за забава, а е приел,че се касае за неустойка за пълно неизпълнение на договора, която замества дължимото обезщетение по чл.88 ал.1 изр.2 от ЗЗД при едностранно разваляне на договора от страна на собственика – възложител. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Тя е свързана с правилността на обжалваното решение и може да бъде проверявана едва след допускане на същото до касационно обжалване.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 28.04.2014г. по в.гр.д. №200/2014г. на Русенски окръжен съд, ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.