О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№290
[населено място],05.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №356 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Спедиция Логистика“ АД, [населено място], срещу определение №3025 от 05.10.2018г. по ч.т.д. №3885/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е оставена без разглеждане частната жалба на „Спедиция Логистика“ АД, [населено място], против протоколно определение от 18.06.2018г. по т. д. №8154/ 2013г. по описа на СГС, ТО, VІ – 1 състав, в частта му, с която е оставено без уважение искането на същото дружество за увеличаване размера на въведеното в процеса възражение за прихващане.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на производството по частната му жалба. Твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Излага твърдения, че въззивният съд се е произнесъл без да се запознае с цялото дело, представените по него доказателства и извършените от страните процесуални действия, тъй като Софийски градски съд е изпратил само том 5 от документите по делото, а въззивният съд не е изискал служебно цялото дело. Поддържа, че принципът на процесуална икономия и необходимостта да бъде постигнат ефектът на прихващането в производството по несъстоятелност, изискват възражението за прихващане на „Спедиция Логистика“ АД да бъде разгледано в увеличения му размер от първоинстанционния съд. Излага съображения, че въззивният съд не е отчел, че с определението се прегражда възможността на длъжника да се защити чрез правопогасяващо възражение в производството по несъстоятелност срещу него още при постановяването на първоинстанционното решение. Счита, че ако направеното от него възражение за прихващане бъде разгледано още от първоинстанционния съд, ще бъде предотвратено откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него, назначаване на синдик и осребряване на имуществото му.
Ответникът „Монтаж строителни конструкции“ АД, моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на „Спедиция Логистика“ АД, [населено място], против протоколно определение от 18.06.2018г. по т. д.№8154/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ 1 – състав, в частта му, с която е оставено без уважение искането на същото дружество за увеличаване размера на въведеното в процеса възражение за прихващане, въззивният съд е приел, че атакуваното определение не е от категорията на актовете по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, защото с него не се слага край на делото. Изтъкнал е, че ако то е неправилно страната ще може да релевира неговите пороци при евентуалното атакуване на окончателния съдебен акт, с който съдът се произнася по съществото на спора.
Относно възможността за обжалване с частна жалба по реда на прекия инстанционен контрол на постановените от първата инстанция определения, с които се отказва да бъде прието за разглеждане възражение за прихващане, е формирана постоянна практика, както с цитираните от въззивния съд определение №265/22.05.2015г. по ч.т.д.№1322/2015г. на ВКС, ІІ т.о., определение №105/19.02.2009г. по ч.т.д.№62/2009г. на ВКС, ІІ т.о., така и със служебно известните на настоящия състав определения по ч.т.д.№259/2007г. на ВКС, ІІ т.о., ч.т.д.№2179/2017г. на ВКС, І т.о. ич.т.д.№1536/2018г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. С цитираните определения се приема, че възражението за прихващане е процесуално средство за реализиране на защита по същество от ответника. Изрично постановен от съда отказ да бъде прието за разглеждане в рамките на висящия процес възражението на ответника за прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито препятства правото на ответника да предяви в отделно производство самостоятелен осъдителен иск. Независимо от очертаните в чл.298, ал.4 от ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо, вкл. и по отношение на разрешените с решението възражения за прихващане, законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен със самостоятелен процесуален съдебен акт изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане. От текста на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 от ГПК не може да се направи извод, че възражението за прихващане се подчинява на по-различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения, съставляващи процесуалната защита на ответника или защитата му по същество срещу предявения иск. В случай, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за прихващане, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство, по повод на жалбата срещу решението.
Дадените разрешения са изцяло приложими и в хипотезата, при която е прието за разглеждане възражение за прихващане, но съдът е отказал да допусне поискано от ответника увеличение на размера на вземането, с която се извършва прихващане. Преценката на първоинстанционния съд относно възможността да бъде извършено увеличение на възражението за прихващане след срока за отговор на исковата молба не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, но подлежи на проверка във въззивното производство по обжалване на постановеното по делото решение. За разлика от отказа на първоинстанционния съд да допусне увеличение на иска, процесуалните нарушения при разглеждането на възражението за прихващане могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство. Липсата на произнасяне по възражението за прихващане или по пълния предявен размер на вземането, с което се извършва прихващане, води до неправилност, а не до недопустимост на постановеното първоинстанционно решение. Когато констатира такава неправилност въззивният съд няма правомощия да върне делото за ново разглеждане, а следва да разгледа за първи път възражението, съответно да прецени дали са били налице предпоставки за допускане на поисканото увеличение на размера на вземането, с което се прихваща.
Тези съображения важат за производствата по всички искове, поради което са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че спецификите на производството по несъстоятелност налагат различно разрешение. При уреждане обжалваемостта на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са разграничени две групи актове – изрично изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ, за които е предвидено, че се обжалват по общия ред на ГПК и останалите актове, за които е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. По отношение на втората категория актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, доколкото е напълно изключена възможността за касационно обжалване. Други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не е предвиден, следователно обжалваемостта и на двете категории определения на съда по несъстоятелността е обусловена от общите предпоставки по чл.274 ал.1 от ГПК, които в случая не са налице.
Предвид извода за недопустимост на частната жалба, с която е сезиран съставът на САС, неоснователни се явяват оплакванията, че същият се е произнесъл, без да се запознае с цялото дело, представените по него доказателства и извършените от страните процесуални действия. Доказателствата, съдържащи се в делото, имат значение за правилността на отказа на първоинстанционния съд да допусне увеличаване размера на въведеното в процеса възражение за прихващане. Те нямат значение за допустимостта на частната жалба срещу постановеното от СГС определение.
С оглед на изложеното обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №3025 от 05.10.2018г. по ч.т.д. №3885/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.