О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№290
София 02.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 29.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 207/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост “П” АД гр. В., бул. “. № 1, е подал касационна жалба против решение № 435/23.10.2008 год. постановено по в. гр. дело № 667/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, като в подкрепа на това към изложението са приложени копия от решение № 437/22.07.2004 год. по гр. д. № 907/2003 год. на ВКС І гр. о, решение от 27.07.2005 год. по т. д. № 1019/2004 год. на ВКС – ТК, ІІ т. о., и решение № 185/08.06.2006 год. по гр. д. № 202/2006 год. на ОС гр. В. Търново.
Ответникът по касация – Г. С. Л. , Е. с фирма “И” от гр. В., ул. “. № 29, ет. 2, чрез процесуалния си представител адвокат Л. М. , е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който е заявено становище, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна, а представената практика е неотносима към случая, като се моли и за присъждане на съдебни разноски направени за настоящото производство.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но независимо от това въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е възложил на ответника транспортиране и доставка на самолетна пратка по въздушна товарителница № 0* предназначена за м/к “Г”, от летище София до склада му в гр. В., вкл. извършване на допълнителна услуга по митническо оформяне и банкова гаранция с прехвърляне на вземанията за митническите такси. От доказателствата по делото – ф-ра № 1346445/23.09.06 год., митнически манифест № 06 ВG 00510000039801/14.06.06 год. и предавателен протокол от 15.08.2006 год., въззивният съд е приел, че ответникът превозвач Г. С. Л. , Е. с фирма “И” от гр. В., е изпълнил задълженията си по превозния договор и е предал на представител на ищеца процесните резервни части за корабен двигател за което е съставен предавателен протокол на 15.08.2006 год., с подпис на получател Л.
Възражението на ищеца, че предаването на пратките е станало на лице на което не са възложени действия по приемане на стоки, е прието от ВОС за неснователно, тъй като предприетите от ищеца действия по приключване на митническите документи и изплащане на навлото по ф-ра № 1346445/23.09.06 год. и допълнителните услуги, следва да се тълкуват като мълчаливо потвърждаване на действията по приемане на стоката в хипотезата на чл. 301 ТЗ.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него за изпълнение на договорните задължения за предаване на стоката от страна на ответника превозвач, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с представените от касатора решения.
С решение от 27.07.2005 год. по т. д. № 1019/2004 год. на ВКС – ТК, ІІ т. о., се разглежда въпроса за задълженията на превозвача по превозния договор – не само да извърши превоза и да опази товара, но и да предаде същия на получателя в състоянието в което го е получил. С въззивното решение не се приема нещо различно което да противоречи на цитираното решение – именно защото въззивният съд е приел, че превозвачът е предал товара във вида в който го е получил, той е приел искът на ищеца за заплащане на стойността му за неоснователен.
Колкото до другите две решения № 437/22.07.2004 год. по гр. д. № 907/2003 год. на ВКС І гр. о. и № 185/08.06.2006 год. по гр. д. № 202/2006 год. на ОС гр. В. Търново, настоящият състав намира същите за неотносими към спора по който се е произнесъл въззивния съд.
Предвид изложеното въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, а на ответника по касация на основание чл. 78 ал. ІІІ ГПК следва да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 435/23.10.2008 год. постановено по в. гр. д. № 667/2008 год. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА “П” АД гр. В., бул. “. № 1, да заплати на Г. С. Л. , Е. с фирма “И” от гр. В., ул. “. № 29, ет. 2, съдебни разноски в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :