ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291
София, 01.06. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 234 по описа за 2009г., приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.279 във вр. с чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК по частната жалба на И. И. И. от гр. С. срещу разпореждане № 33/09. ХІІ.2008г. на Председателя на Пето ГО на ВКС на РБ, с което е върната касационната жалба на И. срещу решението на Софийския апелативен съд № 241/07. ХІІ.2006г. по гр. д. № 389/2006г.
М. И. , живуща в Република Полша, като майка и законна представителка на малолетното си дете Я, не е заявила становище по частната жалба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното с касационната жалба решение САС е оставил в сила решението на Софийския градски съд от 07. ХІІ.2005г. по гр.д. № Е-349/2004г., с което е признато и допуснато за изпълнение на територията на РБ влязлото в сила решение на Районен съд гр. Ш. брачна колегия, Република Полша, по дело № ІІІ RC 672/1999г., с което И. е осъден да заплаща на малолетното си дете Я издръжка в размер на 200 злоти месечно чрез неговата майка и законна представителка М. И. .
За да постанови атакуваното разпореждане, Председателят на Пето ГО на ВКС на РБ е приел, че въззивното решение е такова по реда на чл.307а – 307д от ГПК /отм./ във вр. с чл.117 от КМЧП, поради което и по силата на чл.307в ал.3 от ГПК /отм./ то не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането е неправилно.
Незаконосъобразен е изводът в този съдебен акт, че въззивното решение е постановено по реда на Глава тридесет и втора “а” от ГПК /отм./, предвиждаща особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други органи относно упражняването на родителски права и възстановяване упражняването на такива при неправомерно прехвърляне на дете, като молбата за това следва да се основава на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на такива решения от 1980г. /Люксембургската конвенция/.
Разглежданият случай, касаещ решение за присъдена издръжка за дете, не е такъв по смисъла на посочената Конвенция. С оглед на това процедурата за екзекватура се е уреждала от общите разпоредби на Глава тридесет и втора на ГПК /отм./, а след отмяната им с Кодекса на международното частно право /КМЧП/, в сила от 21.V.2005г. /ДВ бр.42/2005г./, регламентацията е по част четвърта, глава дванадесета на КМЧП. Липсата в нея на специални разпоредби за инстанционен съдебен контрол обуславя извод за приложимост в тази насока на общия ред, предвиден в процесуалния закон, който в случая е ГПК /отм./, тъй като касационната жалба е подадена на 15.ІІІ.2007г.
Изложените съображения налагат извод, че атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да се върне на ГК на ВКС за провеждане на съответната процедура по разглеждането на касационната жалба срещу въззивното решение на САС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА разпореждането на Председателя на Пето ГО на ВКС на РБ № 33/09. ХІІ.2008г. по преписка вх. № 16651/04. ХІІ.2008г.
ВРЪЩА делото на ГК на ВКС на РБ за провеждане на съответната процедура по разглеждането на касационната жалба на И. И. И. от гр. С. срещу въззивното решение на САС по гр.д. № 389/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: