О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 25.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 май 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 302 / 2009 година по описа на ВКС, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Д. К. срещу определението на Русенския окръжен съд, постановено на 19.03.2009 г. по в.гр.д. № 390/07 г., с което на основание чл. 182, ал.1, б. ”г” ГПК/ отм./ е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на в.гр.д. № 431/07 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответната страна “С” А. гр. Р. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с данните по делото, намира:
Частната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.
Основание за спиране на делото по чл. чл. 182, ал. 1, б. „г“ /ГПК/ отм./ е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Целта на спирането е да се изчака разрешаването на въпрос, който е преюдициален спрямо спора, предмет на спряното дело.
В случая тези предпоставки не са налице. От данните по делото е видно, че спряното гражданско дело е образувано по иск на С. Д. К. против “С” А. за ревандикация на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна пристройка със застроена площ около 82 кв.м., изградена в неурегулиран поземлен имот № 674 в кв. 73 по плана на Русе.
От представеното по делото копие от решение № 23 от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 431/07 г. на Русенския окръжен съд се установява, че същото е със страни С. Д. К. и Община Р. и има за предмет ревандикация на недвижим имот, индивидуализиран като “надстройка над съществуващата едноетажна пристройка”.
Въз основа на тези данни не може да се направи извод, че двете дела имат за предмет разрешаване на спор за собственост на един и същ имот, но дори това да е така, страните по тях са различни. Въззивният съд не е обосновал по какъв начин решението по в.гр.д. № 431/07 г. ще предопредели изхода на спора за собственост по спряното дело предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо, която ще формира. Само поради това, че предметът на доказване и по двете дела включва изясняване на статута на пристройката, не може да се приеме, че в.гр.д. № 431/07 г. има обуславящ характер по отношение на спряното дело и не освобождава съда от задължението да направи собствени изводи по този въпрос въз основа на събраните по делото доказателства.
По тези съображения определението на Русенския окръжен съд следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Русенския окръжен съд, постановено на 19.03.2009 г. по в.гр.д. № 390/07 г., с което на основание чл. 182, ал.1, б. ”г” ГПК/ отм./ е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на в.гр.д. № 431/07 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: