1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София 20.06.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седми юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3122 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №234,постановено на 07.03.2013г. по в.ч.гр.д.№174/2013г. Русенския окръжен съд е потвърдил определението от 27.12.2012г. на Русенския районен съд,с което производството по гр.д.№1233/2012г. по описа на същия съд е прекратено като недопустимо.
Определението е обжалвано от И. Т. Г.,която поддържа,че същото е неправилно като нарушаващо съдопроизводствените правила,противоречащо на материалния закон и необосновано и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа,че изрично е посочила в исковата молба,че правният й интерес произтича от засягането на конкретни права-право на собственост в качеството й на собственик на съседен на имота на ответника В. търговски обект и като етажен собственик в пристрояваната сграда,като изложените от нея съображения нито са коментирани,нито са взети предвид от двете инстанции по делото. Излага съображения,че за наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск не е необходимо ищецът да е страна по правоотношението,което твърди или отрича и е достатъчно едно негово право да е смутено от твърдяното от ответниците като съществуващо правоотношение.
В представеното изложение поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса допустим ли е установителен иск за прогласяване нищожност на правна сделка,по която ищецът не е страна,но за него е налице евентуален правен интерес от установяване на нищожността,както и по въпроса допустим ли е установителен иск за защита от евентуалните неблагоприятни последици от учредяването на вещно право на пристрояване на сграда,в която ищецът притежава самостоятелен обект,който е съседен на пристроявания, като произнасянето е в противоречие с практиката на ВКС.
Ответниците по частна жалба [община] и Р. А. В. не изразяват становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
И. Т. Г. е предявила срещу [община] и Р. А. В. иск за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между [община] и Р. А. В. договор №1383/13.10.2011г.,вписан с вх.рег.№13269/21.10.2011г., за учредяване на право на пристрояване на един етаж с максимално разгъната застроена площ от 27.12кв.м. в югозападната част към съществуващ магазин от 28.24кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4886.5.116 в [населено място], [улица],като твърди,че с предвиденото застрояване се накърняват нейните права на етажен собственик в сградата,както и че с оглед обема на предвиденото разположение на застройката тя пряко ще препятства достъпа до нейния магазин,както и ще засенчва входа и витрината му.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд,с което производството по гр.д.№1233/2012г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Прието е,че правото на иск като субективно гражданско право и като средство за правна защита на субективните права в гражданския процес,е предоставено само на онзи правен субект,който реално,ефективно може да постигне удовлетворително осъществяване на свои права,които са признати от правната норма. Прието е,че е недопустим иск за защита на субективно право,пораждането на което е предполагаемо и е в зависимост от условия,които може и да не възникнат.
В конкретния случай е прието,че се касае за едно предполагаемо право на ищцата И. Т. Г..Изложени са съображения,че правният интерес не би могъл да бъде обусловен от хипотетичната, абстрактно възприета възможност предвиденото застрояване да препятства достъпа до магазина на ищцата,както и че предполагаемата възможност имотът на ищцата да бъде “засенчен” от бъдещата застройка не я легитимира с действително притежавана правоспособност и дееспособност относно предявения иск.
Прието е също така,че установителният иск е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и няма да се наложи воденето на друг иск,докато в случай,че реализираната постройка пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост,ще трябва да предяви негаторен иск,дори предявеният установителен иск да е бил уважен.
Основното съображение на въззивния съд за недопустимост на производството следователно е обстоятелството,че при предявяването на иска И. Т. се е позовала на евентуална възможност нейно право да бъде накърнено с извършване на пристрояването,което все още не е осъществено,както и че дори предявеният иск да бъде уважен,това не би довело до постигане на целения от нея резултат. Сочените от жалбоподателката решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК и определения,постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК обаче не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
В решение №133/22.11.2011г. по т.д.№17/2011г. на І ТО на ВКС е прието,че установителен иск е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск,като нуждата от защита чрез подобен иск се поражда при правен спор,когато едно субективно право е смутено или нарушено. Правният интерес от установителния иск,според изложената в това решение теза, предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право. Липсва правен интерес от установителен иск,когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или конститутивен иск. Прието е също така ,че не е нужно интересът да е непосредствен,достатъчен е евентуален интерес,т.е. такъв интерес имат не само субектите на спорното правоотношение,но и всички други трети лица,чужди на правоотношението,чиито права се засягат от съществуването или несъществуването на спорното право.
В настоящия случай обаче въззивният съд не е отрекъл възможността чужди на правоотношението лица да предявяват иск за неговото съществуване или несъществуване. Основният въпрос в случая е дали такъв иск може да бъде предявен от лице,което претендира защита на свое право,което все още не е възникнало,в този смисъл е само предполагаемо и е в зависимост от условия,които може и да не възникнат. Не се поставя дори въпросът за евентуалност на засягането на правото. В този смисъл не е налице противоречие между становищата,изразени в обжалваното определение и в посоченото решение на ТК на ВКС.
В определение №390/13.05.2011г.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК по ч.т.д.№139/2011г. на ІІ ТО на ВКС е прието,че правен интерес от прогласяване нищожността на сделка е налице не само когато за ищеца съществува непосредствен интерес от това,но и когато интересът му е евентуален,т.е. когато за него би имало някаква косвена полза от уважаването на установителния иск.
В разглеждания по ч.т.д.№139/2011г. случай обаче прогласяването на нищожността има пряко значение за правата на предявилото иска лице, т.е. има за последица преустановяване на неблагоприятно за ищеца въздействие върху неговата правна сфера,което вече е настъпило-за реализиране на права по оспорените записи на заповед е било предприето принудително изпълнение срещу собствените на ищеца недвижими имоти. В разглеждания по настоящето дело случай обаче подобни негативни последици в правната сфера на предявилото иска лице,които да могат да бъдат преустановени с факта на постановяване на решение по предявения установителен иск не са настъпили-правата на И. Г. върху притежавания от нея магазин не са засегнати с факта на сключване на договора,нито по категоричен начин може да се приеме,че безусловно биха били засегнати с извършването на пристройката,доколкото не е установено същата,ако евентуално бъде изградена,да “засенчва” магазина на жалбоподателката или да препятства достъпа до него. Поради това не може да се приеме,че даденото по ч.т.д.№139/2011г. разрешение е приложимо в настоящия случай,а оттам и поставените въпроси да са били разрешени противоречиво.
В решение №83/18.07.2011г. по т.д.№747/2010г. на І ТО на ВКС е прието,че установителен иск с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД,предявен от лице,което не е страна по атакуваната сделка,но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите,е допустим,стига то да обоснове наличие на правен интерес,вкл. и произтичащ от нарушаване на членствените му права.
Разгледаната в този съдебен акт хипотеза е много специфична. И тя обаче обвързва правния интерес от предявяването на такъв иск от възникването на защитими права на ищеца със самия факт на уважаване на предявения иск,каквато хипотеза в разглеждания по настоящето дело случай не е налице-дори предявеният от И. Г. иск да бъде уважен, това само по себе си не би могло да послужи за основание за спиране на строителството,от което евентуално биха могли да й бъдат причинени вреди.
И тъй като жалбоподателката не обосновава наличие на противоречиво разрешаване на поставените въпроси в поддържания в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК смисъл,касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №234,постановено на 07.03.2013г. по в.гр.д.№174/2013г. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от И. Т. Г. частна жалба вх.№3666/25.03.2013г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: