3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София,13.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1227/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Б. К. от [населено място] против определение № 85 от 27.02.2014 г. по ч. в.гр. д. № 75/2014 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Горнооряховски районен съд определение № 16 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 2269/2013 г. С първоинстанционния акт е оставен без разглеждане като недопустим поради липса на правен интерес предявеният от частния касатор срещу [община] иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за признаване за установено престъпно обстоятелство от значение за гражданско правоотношение, възникнало по повод сключен между страните договор за приватизация на подробно описания в исковата молба общински обект, а именно – че адвокат Н. Г., действайки без представителна власт и надлежно упълномощаване, е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 309, ал. 1 НК, като е съставил неистински частни документи – „оферта” и 5 бр. декларации, представени в конкурса, проведен от [община] за приватизация на същия обект.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение по съображения, че въззивният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, в резултат на което е стигнал до погрешния извод за неотносимост на евентуално установимото престъпно обстоятелство към гражданското правоотношение, възникнало от сключения между страните приватизационен договор, или за отмяната на влязлото в сила решение, с което е същият е развален и съответно – за липса на правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал 5 ГПК.
С оплаквания за неправилна преценка на правния интерес е обосновано и допускането на касационния контрол с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като в подкрепа на твърдението за противоречие със задължителната практика на ВКС частният касатор се позовава на: определение № 690 от 29.10.2013 г. по ч. гр. д. № 6415/2013 г. на ІV г. о.; определение № 302 от 04.06.2009 г. по ч. гр. д. № 316/2009 г. на І г. о.; определение № 195 от 09.05.2011 г. по ч. гр. д. № 212/2011 г. на ІІІ г. о. и определение № 89 от 24.02.2010 г. по ч. гр. д. № 723/2009 г. на ІІІ г. о.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] – моли за недопускане на касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 14.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявеният от Е. Б. К. от [населено място] срещу [община] иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за липса на правен интерес от същия. Според решаващия състав, недопустимостта на иска е видна още от изложеното в исковата молба и в частната жалба, доколкото ищецът не оспорва съдържанието и подписа на сключения приватизационен договор, развален с влязло в сила решение, а твърди наличие на неистински частни документи – „оферта” и 5 бр. декларации, представени в производството по спора, приключил с постановяването на същото решение, без обаче да са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК. С оглед на това и поради обстоятелството, че ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на решението по предявения от него установителен иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което тези документи са били представени, въззивният съд е преценил, че така предявеният иск е недопустим, като е съобразил приетото в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за това е липсата на конкретен въпрос, по отношение на който да бъде извършена преценката за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, каквито са развити и в самата частна касационна жалба, но не и посочване на въпрос (процесуалноправен и/или материалноправен), който да е релевантен към допускането на касационния контрол. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, посочването на въпроса е задължение на самия касатор, неизпълнението на което освобождава касационната инстанция от разглеждането на сочените допълнителни основания за допускане на касационното обжалване, тъй като Върховен касационен съд може единствено да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от обстоятелствената част на изложението, но не и да го извежда от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства.
Поради изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол без да се преценява наличието на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 85 от 27.02.2014 г. по ч. в.гр. д. № 75/2014 г. на Великотърновски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: