2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 05.06.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2395/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1912 от 22.10.2013 г. по т. д. № 4386/2012 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 1534 от 14.08.2012 г. по т. д. № 2627/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-5 състав в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 17 584.86 лв. – платена по предварителен договор от 03.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 930.81 лв. – неустойка по чл. 10 от същия предварителен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за дължимост на исковите суми, като счита, че същият е формиран при погрешно установяване на фактите, съдържащи се в писмото на [фирма] до НАП, в резултат на което е направена неправилна преценка за извършено от дружеството-продавач признание, че ищецът е заплатил сумата 17 584.86 лв. като първа, авансова вноска по сключения между страните предварителен договор от 03.12.2007 г. за продажба на процесния недвижим имот. Според касатора, въззивният съд, не е отчел, че писмо изх. № 13-53-04-138 от 21.10.2008 г. касае не ищцовото дружество [фирма], а друго търговско дружество – [фирма], както и че в него е цитирана фактура № 63 от 01.02.2008 г., а не фактура № 64 от 01.02.2008 г., която е приета по делото и е издадена във връзка с процесния договор. Твърди, че решаващият състав неоснователно е преценил посоченото писмо като относимо към настоящия спор, приемайки за „техническа грешка” изписването в него на фирменото наименование на ищеца [фирма], вместо правилното [фирма]. Според касатора, извършването на тази преценка, без да е дадена възможност на страните да заявят становище по нея, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Правото на съда да извършва самостоятелна преценка на писмените доказателства включва ли правото му служебно да констатира технически грешки в тях, без да изслуша становището на страните; 2. Следва ли съдът, когато при обсъждане на доказателствата по същество служебно констатира, че в прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което не е оспорено, но е оспорена относимостта му към предмета на делото, е допусната техническа грешка в съдържанието му, която грешка е от такова естество, че дава основание на съда да приеме, че документът е относим към делото и представлява извънсъдебно признание на оспорен факт, да даде възможност на страните да изложат своето становище относно привнесеното ново съдържание”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за сумата 17 584.86 лв. – платена по предварителен договор от 03.12.2007 г., тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 10 000 лв. В останалата част, по отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 930.81 лв. – неустойка по чл. 10 от същия предварителен договор, жалбата е недопустима, доколкото този иск е с цена под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор от 03.12.2007 г. е развален от страна на ищеца-купувач поради неизпълнение на поетите от ответното дружество-продавач задължения по него, поради което е направил извод, че последният дължи връщане на платената по договора част от цената в размер на 8 991 евро, равняваща се на 17 584.86 лв. Във връзка с основния спорен по делото въпрос – дали ищецът е заплатил първата, авансова вноска по процесния договор – решаващият състав е преценил, че извлечението от систематични кореспонденции по счетоводна сметка 412 – „Клиенти по аванси” за м.08.2008 г. на „П. Пропърти И.”, въз основа на което първоинстанционният съд е счел за извършено плащане на исковата сума 17 584.86 лв., не следва да бъде съобразявано, а на основание чл. 183 ГПК следва да бъде изключено от доказателствения материал предвид непредставяне оригинала на същото по искане на другата страна, както и предвид заявеното във въззивното производство от пълномощника на страната, че оттегля подписа си върху заверката на преписа. Независимо от това, обаче, съдебният състав е споделил крайния правен извод на първостепенния съд, че авансовата сума по договора е платена, преценявайки като признание в тази насока изпратеното от изрично упълномощеното от [фирма] лице Д. И. писмо до НАП (без същото да е индивидуализирано с изх. номер и дата), в което е посочено, че средствата от извършените продажби на недвижими имоти постъпват по тяхната сметка в [фирма] като обща сума на извършените към момента сделки от комисионерите, отразени в издадена обща фактура на частни лица, а впоследствие префактурирана на името на представляваните от тях фирми, регистрирани по ДДС. Според съдебния състав, в обсъденото от него писмо е допусната техническа грешка досежно наименованието на посоченото в документа търговско дружество – вместо [фирма] е вписано [фирма]. Този извод е направен с оглед данните от фактура № 64 от 01.02.2008 г. за авансово плащане на процесната сума, приета по делото без да е оспорена от страните, в която фирменото наименование на ищцовото дружество е посочено коректно – [фирма].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, свързани с възприемане на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като те са относими към правилността на въззивния акт, чиято проверка е предмет на самия касационен контрол. Такива именно са и поставените от касатора въпроси. Преценката на въззивния съд, че прието от първата инстанция писмено доказателство е относимо към правния спор и констатацията, че в него е допусната техническа грешка съставлява обсъждане на доказателството – дейност, предоставена в изключителната правораздавателна компетентност на решаващия съдебен състав. Направените въз основа на това обсъждане изводи касаят правилността на съдебното решение и поради това доводите за неправилност на същите представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на акта, а не основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касация. Поради отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде обсъждано наличието на поддържаното от касатора конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1912 от 22.10.2013 г. по т. д. № 4386/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 17 584.86 лв. – платена по предварителен договор от 03.12.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1912 от 22.10.2013 г. по т. д. № 4386/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 930.81 лв. – неустойка по чл. 10 от предварителен договор от 03.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 05.06.2015 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2395/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1912 от 22.10.2013 г. по т. д. № 4386/2012 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 1534 от 14.08.2012 г. по т. д. № 2627/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-5 състав в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 17 584.86 лв. – платена по предварителен договор от 03.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 930.81 лв. – неустойка по чл. 10 от същия предварителен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за дължимост на исковите суми, като счита, че същият е формиран при погрешно установяване на фактите, съдържащи се в писмото на [фирма] до НАП, в резултат на което е направена неправилна преценка за извършено от дружеството-продавач признание, че ищецът е заплатил сумата 17 584.86 лв. като първа, авансова вноска по сключения между страните предварителен договор от 03.12.2007 г. за продажба на процесния недвижим имот. Според касатора, въззивният съд, не е отчел, че писмо изх. № 13-53-04-138 от 21.10.2008 г. касае не ищцовото дружество [фирма], а друго търговско дружество – [фирма], както и че в него е цитирана фактура № 63 от 01.02.2008 г., а не фактура № 64 от 01.02.2008 г., която е приета по делото и е издадена във връзка с процесния договор. Твърди, че решаващият състав неоснователно е преценил посоченото писмо като относимо към настоящия спор, приемайки за „техническа грешка” изписването в него на фирменото наименование на ищеца [фирма], вместо правилното [фирма]. Според касатора, извършването на тази преценка, без да е дадена възможност на страните да заявят становище по нея, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на съдебна практика, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Правото на съда да извършва самостоятелна преценка на писмените доказателства включва ли правото му служебно да констатира технически грешки в тях, без да изслуша становището на страните; 2. Следва ли съдът, когато при обсъждане на доказателствата по същество служебно констатира, че в прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което не е оспорено, но е оспорена относимостта му към предмета на делото, е допусната техническа грешка в съдържанието му, която грешка е от такова естество, че дава основание на съда да приеме, че документът е относим към делото и представлява извънсъдебно признание на оспорен факт, да даде възможност на страните да изложат своето становище относно привнесеното ново съдържание”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата, обаче, е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за сумата 17 584.86 лв. – платена по предварителен договор от 03.12.2007 г., тъй като същият е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 10 000 лв. В останалата част, по отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 930.81 лв. – неустойка по чл. 10 от същия предварителен договор, жалбата е недопустима, доколкото този иск е с цена под посочения в закона минимален размер.
По касационната жалба в допустимата й част:
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор от 03.12.2007 г. е развален от страна на ищеца-купувач поради неизпълнение на поетите от ответното дружество-продавач задължения по него, поради което е направил извод, че последният дължи връщане на платената по договора част от цената в размер на 8 991 евро, равняваща се на 17 584.86 лв. Във връзка с основния спорен по делото въпрос – дали ищецът е заплатил първата, авансова вноска по процесния договор – решаващият състав е преценил, че извлечението от систематични кореспонденции по счетоводна сметка 412 – „Клиенти по аванси” за м.08.2008 г. на „П. Пропърти И.”, въз основа на което първоинстанционният съд е счел за извършено плащане на исковата сума 17 584.86 лв., не следва да бъде съобразявано, а на основание чл. 183 ГПК следва да бъде изключено от доказателствения материал предвид непредставяне оригинала на същото по искане на другата страна, както и предвид заявеното във въззивното производство от пълномощника на страната, че оттегля подписа си върху заверката на преписа. Независимо от това, обаче, съдебният състав е споделил крайния правен извод на първостепенния съд, че авансовата сума по договора е платена, преценявайки като признание в тази насока изпратеното от изрично упълномощеното от [фирма] лице Д. И. писмо до НАП (без същото да е индивидуализирано с изх. номер и дата), в което е посочено, че средствата от извършените продажби на недвижими имоти постъпват по тяхната сметка в [фирма] като обща сума на извършените към момента сделки от комисионерите, отразени в издадена обща фактура на частни лица, а впоследствие префактурирана на името на представляваните от тях фирми, регистрирани по ДДС. Според съдебния състав, в обсъденото от него писмо е допусната техническа грешка досежно наименованието на посоченото в документа търговско дружество – вместо [фирма] е вписано [фирма]. Този извод е направен с оглед данните от фактура № 64 от 01.02.2008 г. за авансово плащане на процесната сума, приета по делото без да е оспорена от страните, в която фирменото наименование на ищцовото дружество е посочено коректно – [фирма].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, свързани с възприемане на фактическата обстановка и с обсъждането на събраните по делото доказателства, не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като те са относими към правилността на въззивния акт, чиято проверка е предмет на самия касационен контрол. Такива именно са и поставените от касатора въпроси. Преценката на въззивния съд, че прието от първата инстанция писмено доказателство е относимо към правния спор и констатацията, че в него е допусната техническа грешка съставлява обсъждане на доказателството – дейност, предоставена в изключителната правораздавателна компетентност на решаващия съдебен състав. Направените въз основа на това обсъждане изводи касаят правилността на съдебното решение и поради това доводите за неправилност на същите представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на акта, а не основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането му до касация. Поради отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде обсъждано наличието на поддържаното от касатора конкретно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1912 от 22.10.2013 г. по т. д. № 4386/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 17 584.86 лв. – платена по предварителен договор от 03.12.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1912 от 22.10.2013 г. по т. д. № 4386/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 930.81 лв. – неустойка по чл. 10 от предварителен договор от 03.12.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: