О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 30.04.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1469 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Алианц Полша”АД против решение № 1658/02.07.2018г. по гр.д. № 1643/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 03.01.2017г. по гр.д. № 2081/2014г. на СГС за осъждане на касатора да заплати на Н. А. И. сумата от 60 000лв., на И. А. А. сумата от 90000лв. и на С. А. А., действащ чрез своя настойник Н. А. И., сумата от 90 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. А. А. в резултат на ПТП на 28.02.2011г.
Подадена е и насрещна касационна жалба от Н. А. И., И. А. А. и С. А. А., действащ чрез своя настойник Н. А. И., против решение №1658/02.07.2018г. по гр.д.№1643/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която въззивният съд не се е произнесъл по искането за присъждане на законната лихва върху обезщетенията, присъдени с потвърдената част от решение от 03.01.2017г. по гр.д. № 2081/2014г. на СГС, считано от датата на подаване на исковата молба.
Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно си оспорват подадените касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба на „Алианц Полша”АД е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че А. А. е починала на 28.02.2011г. в Р Полша в резултат на ПТП. Установено е било, че същата е пресичала пътното платно отдясно наляво и е била ударена от движещ се в дясното платно със скорост 67км/ч лек автомобил. В момента на удара пешеходката е била статична или се е движила бавно, а водачът е предприел неуспешна маневра заобикаляне отляво. Решаващият състав е направил изводи относно механизма на ПТП въз основа на заключението на САТЕ, изготвено при съобразяване на протокол за оглед на МПС, и на СМЕ. Въззивният съд е приел, че приложимото материално право е полското, но по отношение на процесуалните правила и конкретно относно доказателствената сила на официалните документи се прилага ГПК, поради което е отбелязъл, че мотивите на прокурорските постановления не са доказателство за установените от този орган факти. С оглед на което и при обсъждане на заключението на САТЕ относно деформациите на автомобила, САС е формирал извод, че липсват доказателства пострадалата да е пресичала пътното платно тичайки, а са събрани такива, които установяват, че тя се е движила бавно или е била статична. Ето защо е счел, че делинквентът е имал възможност да я възприеме като опасност на пътното платно и независимо от интензивността на трафика и скоростта му на движение да предотврати удара. Поради което решаващият състав е достигнал до заключение за нарушение от страна на водача на чл.3 от полския ЗДвП. По отношение поведението на пострадалата въззивната инстанция е съобразила разпоредбата на чл.13 от полския ЗДвП, според който А. А. е пресичала на позволено за това място / в непосредствена близост до кръстовище/, но не е изпълнила задължението си да осигури предимство на превозните средства, като е предприела пресичане, въпреки че е видяла приближаващия се автомобил. Така описаното поведение е довело до съпричиняване по смисъла на чл.362 от полския ГК на вредоносния резултат в равна степен с действията на водача на автомобила. Поради което определените обезщетения от 180 000лв. за всяко дете и 120 000лв. за майката са намалени с 1/2.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът-застраховател формулира следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите, възраженията и защитните тези на страната, която го е сезирала с въззивна жалба, както и всички представени по делото писмени доказателства?; 2/Следва ли съдът да установи съдържанието на приложимото чуждо право? Позовава се и на хипотеза на „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По отношение на соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивното решение противоречи по първи въпрос на задължителната практика – ППВС № 1/1953г., ППВС №7/1965г. и ППВС № 1/1985г. и на практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. № 2623/2013г. на ВКС, IV г.о., а по втори въпрос- на Решение № 205/20.10.2015г. по гр.д. № 412/2015г. на III г.о., Решение 233/11.12.22012г. по т.д. № 914/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение № 426/21.11.2011г. по гр.д. № 74/2011г. на ВКС, I г.о.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на „Алианц Полша”АД. В съответствие с цитираната от касатора съдебна практика въззивният съд, който е втора инстанция по съществото на спора, е разгледал всички оплаквания на застрахователя, обективирани във въззивната му жалба и е обсъдил събраните по делото и релевантни към спора писмени доказателства. Основните оплаквания на касатора са относно отхвърленото му възражение, че пешеходката е пресичала към момента на удара пътното платно притичвайки, поради което ударът от страна на водача е бил непредотвратим. Това възражение изрично е разгледано от САС и за да го отхвърли той е съобразил както всички събрани по делото писмени доказателства, така и заключението на в.л. А. по САТЕ. Обективираните в докумените извявления на полските органи на власт също са обсъдени и по отношение на осъществили се факти, които направилите изявлението длъжностни лица не са възприели непосредствено, съдът е приложил правилото и спрямо съставените официални документи и по българското процесуално право- те имат обвързваща материална доказателствена сила само за непосредствено възприетите от органа факти.
Втори въпрос не отговаря на предприетата от касатора защита пред първата и въззивната инстанции. Приложението на съответния полски ЗДвП и ГК е коментирано от САС с оглед на спорните факти, включително и по отношение на задълженията на участниците в движението – водач и пешеходец, а оттук и до наличието или не на съпричиняване на вредоносния резултат от починалата и активната легитимация на ищците по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря, респ. майка. В отговора на исковата молба, липсва направено оспорване на факта на настъпване на ПТП, причинената от него смърт на А. А. и участието на водача на МПС в деликта. Съответно във въззивната жалба установяването на тези елементи на деликта също не е било оспорено. Относно релевантния за спора фактически състав изрично в отговора на исковата молба сам касаторът се позовава на всички елементи на непозволеното увреждане и не оспорва приложимостта му. Освен това въззивната инстанция след проведена процедура по реда на Европейската Конвенция за обмен на правна информация между държави е установила съдържанието на приложимото полско право- ГК и съдебната практика по него /л.69-360 по делото на САС/.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на застрахователя.
По същество насрещната касационна жалба на Н. А. И., И. А. А. и С. А. А., действащ чрез своя настойник Н. А. И., представлява искане за произнасяне на въззивния съд по иска за присъждане на законната лихва върху обезщетенията, присъдени с потвърдената част от решение от 03.01.2017г. по гр.д. № 2081/2014г. на СГС, считано от датата на подаване на исковата молба, по който САС не е постановил диспозитив. Следователно молбата е по чл.247, евент.чл.250 ГПК, компетентен да се произнесе по нея е САС, а не ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1658/02.07.2018г. по гр.д. № 1643/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 03.01.2017г. по гр.д. № 2081/2014г. на СГС за осъждане на „Алианц Полша“АД да заплати на Н. А. И. сумата от 60 000лв., на И. А. А. сумата от 90000лв. и на С. А. А., действащ чрез своя настойник Н. А. И., сумата от 90 000лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на А. А. А. в резултат на ПТП на 28.02.2011г.
ИЗПРАЩА делото на САС за произнасяне по обективираната в „насрещна касационна жалба“ от Н. А. И., И. А. А. и С. А. А., действащ чрез своя настойник Н. А. И., молба по чл.247 ГПК, евент. чл.250 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: