О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 01.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 228 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 2 изр. първо от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. К., представлявано от управителя З. С. Г. , чрез процесуалния му представител адв. Д, против разпореждане № 142 от 23 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 42 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г., с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател против решение № 208 от 12 декември 2008 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че законът не разпорежда изрично мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, а такова изискване е предвидено само за съдържанието на касационната жалба; изложението е и частично мотивирано и препраща към касационната жалба, в която са изложени съображенията на касатора; въззивният съд не може да се произняся по допустимостта на касационното обжалване.
Ответникът Р. Г. Д. М. П. С. от гр. П. в отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК сочи, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С атакуваното разпореждане въззивният съд приел, че жалбоподателят не е отстранил допусната нередовност – липса на мотивиране на основанията за допускане до касационен контрол; не е обосновано кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото; не са цитирани решения за основанието по чл. 280 ал. 2 т. 3 от ГПК.
Атакуваното разпореждане е неправилно.
С разпореждане № 85 от 4 февруари 2009 г. касационната жалба на частния жалбоподател била оставена без движение, като му била дадена възможност да приложи мотивирано изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК и да внесе такса за производството по допускане до касационен контрол. На 16 февруари 2009 г. жалбоподателят представил изложение и квитанция за платена държавна такса.
При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил изискванията на закона в чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, като в допълнително изложение е посочил на кое основание смята, че жалбата следва да бъде допусната до касация. Необходимо е да се отбележи, че прецизността на изложението не може да бъде преценявана от въззивния съд, тъй като той следи за редовността на касационната жалба само от външна страна – досежно наличието на всички елементи по чл. 284 от ГПК. След като съдът е изпълнил задължението си да укаже на касатора, че липсва изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК и касаторът е представил изложение според своите разбирания за мотивиране и пълнота, то въззивният съд следва да администрира жалбата. Преценката по основанията за допускане до касационен контрол лежи у ВКС. На последно място, в разглеждания случай съдът изобщо не е указал на жалбоподателите, че следва да посочат съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, обуславящ касационно основание. Ето защо, дори само на това основание, атакуваното определение е неправилно.
Допълнително съдът намира за нужно да отбележи, че касационната жалба следва да съдържа като приложение изложението на основанията за допускане до касационен контрол, като цялата жалба и приложенията й трябва да отговарят на изискванията, предвидени в чл. 284 от ГПК. Изложението на основанията по чл. 280 от ГПК обаче може да е инкорпорирано в самата касационна жалба и този подход няма да е пречка за касационния съд да ги прецени. Обемът на мотивировката на основанията за допускане зависи изцяло от преценката на касатора, като при липса на такава, или при недостатъчна обосновка, върху касатора ще тежи заплахата жалбата му да не бъде допусната до касационен контрол.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 142 от 23 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 42 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г.
ВРЪЩА делото за администриране на касационната жалба на “С” АД, със седалище и адрес на управление в гр. К., против решение № 208 от 12 декември 2008 г., постановено по в.гр.д. № 42 по описа на окръжния съд в гр. К. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: