3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 26.02.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1149 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 23.08.2011 година по гр.д. № 1435/2010 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 20.07.2009 г. по гр.д. № 11505/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Ж. „Б. х.”, [населено място] против М. С. А. от [населено място] за сумата 6000 лева, (частичен иск от сумата 43752 лева), съставляващи обезщетение за ползване без основание на апартамент № 71 в [жилищен адрес] вх. „е”,[жк], [населено място]. В решението е прието за установено, че ищецът Ж. притежава правото на собственост върху 8500/20599 ид.части от сградата, която не е въведена в експлоатация, както и че обектите в Ж. са разпределени; че процесният апартамент се ползва от ответницата, осъдена с влязло в сила решение по гр.д. № 22618/2006 г. да предаде имота на основание чл. 38а ЗЖСК на Н. В. П. – член кооператор, комуто имотът е предназначен по разпределение. Прието е, че предявеният иск е неоснователен, тъй като Ж. не може да пропусне ползи от обекти, които вече са разпределени; че със сумата, представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот би се обеднил член-кооператора, за когото имотът е предназначен и комуто законът е предоставил защитата на владението му.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Ж. „Б. х.”, [населено място]. Поддържа се, че въпросите следва ли да се доказва обедняване на собственика при доказано ползване от ответника без основание; съставлява ли административната забрана за ползване на имота пречка за ангажиране на отговорността по чл. 59 ЗЗД и легитимирана ли е Ж. да получи обезщетение за лишаване от ползването на разпределен имот, когато бъдещият собственик не е снабден с нотариален акт, са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са решение № 271 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 3148/2008 г. на І г.о. ВКС; решение № 272 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 3198/2008 г. на І г.о. ВКС; решение № 291 от 02.08.2011 г. по гр.д. № 959/2010 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 778 от 15.07.2005 г. по гр.д. № 234/2004 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 2636 от 22.12.2005 г. по гр.д. № 1206/2005 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че разрешаването на повдигнатите въпроси по приложението на чл. 59 ЗЗД са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба М. С. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Въпросите свързани с възможността да се търси обезщетение от лишаване от ползването на имот в сграда, която не е въведена в експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ, не са обуславящи изхода на спора. Решаващите изводи на съда за отхвърляне на предявения иск за неоснователно обогатяване са, че жилищно-строителната кооперация не е материално легитимирана да получи обезщетение от ползващия без основание, тъй като жилището е разпределено на член кооператор. Тези изводи са съобразени с установената задължителна практика (решение № 533 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 1685/2009 г. , ВКС, ІІІ г. о.; решение № 338 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 181/2011 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 614 от 07.07.2011 г. по гр.д. № 971/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), съгласно която, когато трето лице държи без основание обект в Ж., разпределен на член кооператор, материално легитимиран по претенцията за неоснователно обогатяване е член кооператорът; след разпределение на обектите, жилищностроителната кооперация не е легитимирана да търси вреди от пропуснати ползи от обекта, тъй като защитата на владението, съответно на възможността да се реализира ползата е предоставена от закона на бъдещия собственик на имота член кооператор – чл. 38а ЗЖСК.
Не е налице и твърдяното противоречие с изводите в приложените съдебни актове на Върховния касационен съд (решение по гр.д. № 3148/2008 г. на І г.о.; решение по гр.д. № 3198/2008 г. на І г.о.; решение по гр.д. № 959/2010 г. на ІV г.о.; решение по гр.д. № 234/2004 г. на ІV г.о. и решение по гр.д. № 1206/2005 г. на ІV г.о, с които обезщетения по чл. 59 ЗЗД са присъдени на жилищностроителната кооперация, без обаче да има доказателства или да се твърди, че имотите са разпределени на член кооператори.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси са намерили разрешение в установената практика на Върховния касационен съд, основания за промяна на която не са налице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.08.2011 година по гр.д. № 1435/2010 година на Софийски градски съд, ІV „б” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: