2
Определение по ч.т.д.№ 270/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№292
София, 07.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 270 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от С. И С. срещу Определение № 62 от 20.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 343/2011 на Силистренския окръжен съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.419 ГПК, Силистренският окръжен съд е оставил без уважение частната и жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, съдържащо се в Заповед № 2564 от 24.06.2011 год., издадена по реда на чл.418 ГПК вр.чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 1296/2011 год. на Силистренския районен съд.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на окръжния съд, като се оспорва и действителността на съдебния акт с оглед посочения № на делото.
С Определение № 206/03.04.2012 год. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно № на делото.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима на друго основание.
Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.419 ал.1 ГПК. Предмет на това производство е само незабавността на изпълнението, постановено в заповедта, издадена от районния съд, а не и самата заповед.
Актът не е от категорията съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускане/недопускане на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Доводите срещу законосъобразността на издаването на заповед за изпълнение се дължат на неправилно разбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл.419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта с която е постановено незабавното и изпълнение. Определението с което Силистренския окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от РС-Силистра разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение и не е създало висящност на касационното производство.
С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на С. И С. срещу Определение № 62 от 20.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 343/2011 на Силистренския окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.