3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№292
гр. София,27.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 930 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение № 66 от 11.04.2012г. по гр.д. № 70/2012г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение от 30.06.2011г. по гр.д. № 5443/2011г. на Районен съд- Велико Търново, с което касаторът е осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1-во и 3-то ЗЗД да заплати на [фирма] сумата от 2019,54 лева, представляваща платени наемни вноски, и сумата 19 719,64 лева – платено „незавършено производство”.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, като е приел, че сумата от 2019,54 лева- две наемни вноски, е получена от касатора без правно основание, тъй като е заплатена за период, за който правоотношението между страните за отдаването под наем на язовира е било прекратено. Според решаващият състав, връщането на сумата от 19 719,64 лева се дължи, поради неизточването на язовира, като е отпаднало основанието за получаването на сумата
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с атакувания акт въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно ползването на обекта на наемния договор след изтичане на срока на договора, съобразно разпоредбата на чл.236 ЗЗД в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК; в противоречие с практиката на съдилищата по чл.233, ал.1, изр.1 вр. чл.236, ал.1 и ал.2 ЗЗД за срока, като прекратително условие на договора, което предполага наемателят да предаде обекта, предмет на договора за наем, по реда, уговорен между страните, като това обстоятелство, следва да се докаже от наемателя при условията на пълно и главно доказване.
Наведено е, че исковете са разгледани в противоречие на задължителната практика на ВКС относно въпросите за неоснователното обогатяване, материализирана в Постановление №1/ 28.05.1979г. по гр.д. № 1/79г. на Пленума на ВС. Касаторът твърди, че тъй като въззивната инстанция е извършила процесуални действия, нерегламентирани в настоящата процесуална уредба, е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по процесуалноправните въпроси: 1. При установяване на очевидна фактическа грешка в решението на по-долната инстанция при даден ход на устните състезания от въззивния съд и обявена дата, на която той ще се произнесе с краен съдебен акт, следва ли след осъществяване на процедурата по чл.247 ГПК делото да се върне на същия съдебен състав за произнасяне по съществото на спора?; 2. Какъв ефект има прекратителното определение на съда относно извършените съдопроизводствени действия до прекратяване на делото – заличават ли се с обратна сила и следва ли да бъдат преповторени?; 3. Следва ли да бъде съобщено на страните определението за прекратяване на делото, въпреки, че то не подлежи на обжалване?
Касаторът и пред двете инстанции по същество е поддържал становището, че се е противопоставил на ползването на язовира от наемателя след изтичането на договора за наем, от което изрично е извел правото си на обезщетение по чл.236, ал.2 ЗЗД. Същият не сочи наличието на право по чл.236, ал.1 ЗЗД – за заплащане на наемната цена след изтичане на срока на договора за наем, предпоставящо липсата на противопоставяне от негова страна, в качеството му на наемодател, наемотеля да продължи ползването на вещта. Доколкото предмет на спора е връщането на заплатена наемна цена, при липса на начално основание, поради прекратяване на наемното правоотношение с изтичане на срока на договора, поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на ал.2 на чл.236 ЗЗД, са неотносими към предмета за спора. Невръщането от наемателя на обекта /язовира/, предмет на договора за наем, след прекратяване на облигационното правоотношение, е от значение единствено за възникването на право на наемателя за обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД, което е различно от вземането му за наемна цена, поради което обстоятелството дали ползването на язовира е продължило или не след прекратяване на договора за наем е ирелевантно и не се обхваща от предмета на делото. Доколкото формулираните въпроси по чл.236 ЗЗД са свързани именно с тези твърдения на касатора, то по отношение на тях не е налице основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Изведените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси във връзка с връщането му от въззивната инстанция на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в акта на районния съд, също не са обуславящи изхода на спора, като относими единствено за администриране на делото, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 11.04.2012г. по гр.д. № 70/2012г. на Окръжен съд- Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.