5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 23.05.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3544/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 124 от 06.06.2013 г. по в. гр. д. № 134/2013г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Троянски районен съд решение № 9 от 18.01.2013г. по гр. д. № 763/2012 г., дружеството-касатор е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, сумата 23 560.16 лв. (без ДДС) – част от сумата по фактура № [ЕГН] от 31.08.2012г., недължимо платена цена на вода за периода 31.07.2012 г. – 31.08.2012 г. по договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 01.08.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2012 г. – до окончателното й плащане.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на преобладаващата част от съдебния състав, че дължима от дружеството-потребител на услугата по приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води е цената, уговорена в сключения между страните договор от 01.08.2005 г., а не утвърдената с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР цена за пречистване от 1.07 лв./куб.м. без ДДС за трета степен на замърсеност. Според касатора, този извод е резултат от несъобразяването на специалната нормативна уредба, регулираща дейността по водоснабдяване и канализация и по-конкретно, на разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), с който е въведен регулатор в областта на водоснабдяването – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която уеднаквява режима на територията на цялата страна при съобразяване на редица елементи, влияещи на ценообразуването и чиито решения в тази насока са задължителни за всички В и К оператори и определените с тях цени на водата са приложими към вече сключените от дружествата-оператори договори, като заместват по право противоречащите им разпоредби.
Като значими за допускането на касационното обжалване с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът поставя въпросите: „1. Правилно ли съдът е тълкувал по правилата на чл. 20 и чл. 20а ЗЗД точния смисъл на договорни клаузи при наличието на изменение на материалния закон и въвеждането на ДКЕВР като единствен регулаторен орган, разполагащ с правомощието да утвърждава цените, на които В и К операторите предоставят услугите си, без да е необходимо трето лице /в случая [община]/ да ги съгласува след тяхното утвърждаване от регулаторния орган; 2. Предвид обстоятелството, че към датата на сключване на процесния договор ДКЕВР не е встъпил в регулаторните си функции и поради тази причина Общите условия за предоставяне на В и К услугите на потребителите от В и К оператор [фирма], [населено място] са одобрени с Решение № ОУ-038/09.06.2006 г. на ДКЕВР, следва ли да се приеме, че договорът е индивидуален и при противоречие с Общите условия има приоритетно приложение и 3. Обнародваните в ДВ, бр. 63/17.08.2012 г. /в сила от 17.08.2012 г./ изменения в Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, указващи, че цените на В и К услугите се определят и обявяват по реда на ЗРВКУ, внасят ли изменение в предвидения в т. 22 и т. 23 от договора механизъм на ценообразуване. По отношение на първия въпрос касаторът поддържа също, че е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС (конкретно посочена и приложена) по тълкуване на договорите.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място], чието настоящо фирмено наименование е [фирма] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 09.01.2013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени постановеното от Троянски районен съд решение № 9 от 18.01.2013г. по гр. д. № 763/2012 г. и да уважи предявения от [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 23 560.16 лв. (без ДДС), част от претендираната от ищеца сума 23 567.26 лв., платена като цена на вода за периода 31.07.2012 г. – 31.08.2012 г. по договор за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води от 01.08.2005 г., въззивният съд е преценил, че същата е недължимо платена. Този извод е обоснован с приетото от решаващия състав за неправилно определяне на възнаграждението за услугата по отвеждане и пречистване на отпадъчни води с оглед по-високата цена, утвърдена с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР – 1.07 лв./куб.м. за отпадъчни води с трета степен на замърсеност (каквито са тези на ищеца), а не с оглед изрично уговорената от страните в чл. 23 от договора по-ниска цена за трета степен на замърсеност – 0.60 лв./куб.м. и без да е изпълнено изискването по чл. 24 от същия промяната на цената да е съгласувана с [община]. Като неоснователно е счетено становището на ответника по иска, че определените от ДКЕВР цени заместват волята на страните по процесния договор. В тази връзка съдът е посочил, че решенията на държавния регулаторен орган представляват административни актове, които пораждат права или задължения само за дружеството В и К оператор, но не могат да внесат промяна в създадените от същото гражданскоправни отношения с потребителите на предоставяните от него услуги, тъй като сключените договори имат силата на закон съгласно чл. 20а ЗЗД и не могат да бъдат изменяни без съгласието на двете страни и при предвидените в тях конкретни условия, каквото в случая е съгласуване на промяната на цените с [община] и по делото не е спорно, че такова не е налице. По отношение на приетите от ответника след подписването на процесния договор между страните Общи условя за предоставяне на В и К услуги (одобрени с Решение № ОУ-038/09.06.2006 г. на ДКЕВР) съдът е счел, че същите са ирелевантни за отношенията между страните предвид наличието на сключен между тях индивидуален договор, т. е. договор при конкретни условия.
Обжалваното решение е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав – съдия С. Д., която е застъпила противоположното становище, а именно – че дължимото от ищеца възнаграждение за процесния период следва да бъде определено съобразно утвърдената с Решение № Ц-012/31.03.2011г. на ДКЕВР цена за отвеждане и пречистване на отпадъчни води, а не съгласно уговорената от страните цена в договора от 01.08.2005 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед мотивите на атакуваното решение, нито един от трите поставени въпроса не може да се счете за обусловил изхода на конкретното дело, т. е. по отношение на тях не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол и поради това не следва да бъде обсъждано наличието на конкретно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Начинът, по който е формулиран, сочи, че първият въпрос е относим изцяло към правилността на обжалвания акт, която обаче, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1902.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е предмет на проверка само при вече допуснат касационен контрол (чл. 281, т. 3 ГПК), но не и основание за допускането му (чл. 280, ал. 1 ГПК). Изводите на решаващия състав за това, дали отношенията между страните във връзка с дължимото възнаграждение за предоставената на ищеца услуга се уреждат от клаузите на сключения между тях договор или от разпоредбите на приет от регулаторния орган ДКЕВР акт, са изводи по приложението на закона, правилността на които може да бъде извършена само при разглеждане на касационната жалба по същество. Същото се отнася и за извършената от решаващия състав преценка относно характера на сключения между страните договор като индивидуален такъв, т. е. като договор при конкретни, а не при общи условия.
Отсъствието на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на третия въпрос се дължи на обстоятелството, че по този въпрос изобщо липсва произнасяне във въззивното решение, тъй като доводи във връзка с Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и с измененията й, обнародвани в ДВ, бр. 63/17.08.2012 г. /в сила от 17.08.2012 г./, изобщо не са били релевирани от ответника в хода на производството пред инстанциите по същество. Такива са заявени едва в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което поставеният във връзка с тях въпрос не може да бъде преценяван като обуславящ за допускане на касационния контрол.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 2 763.61 лв. – адвокатско възнаграждение, плащането в брой на което се установява от приложения договор за правна защита и съдействие № 380 от 21.08.2013 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 124 от 06.06.2013 г. по в. гр. д. № 134/2013г. на Ловешки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място] (с предишно наименование) [фирма], [населено място], кв. В. разноски за настоящото производство в размер на сумата 2 763.61 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: