О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 11.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 април , две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2952/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на Й. Т. Ц. е обжалвано решение № 1629 от 10.07.2017 г. по в.гр.д. № 2205 /17 на Апелативен съд-София, ГК, в частта, с която е потвърдено изцяло решение № 9223 от 20.12.2016 г. по гр.д. № 11789/2014 на ГО на СГС, в частта, с която искът на касатора срещу [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.226 КЗ/отм./ за болки и страдания претърпени при ПТП на 15.01.2014 г. е отхвърлен със съответните последици.
Ответникът по жалбата“ [фирма] –гр. София не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение,в обжалваната част, с която искът на касатора срещу [фирма] за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.226 КЗ/отм./ за болки и страдания претърпени при ПТП на 15.01.2014 г. е счетен за неоснователен въззивният съд се основал на доказаните по делото факти за механизма на самото увреждане, доказани от приетото по делото заключение на САТЕ и показанията на разпитаните свидетели, очевидци на инцидента. Съобразно последните ищцата като пешеходец се е движила по тротоара и навлязла в територията на амвтомобилен паргинг в гр. В.Т.. По същото време Д. А. Т. е управлявала л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК [рег.номер на МПС] , ГО на водача на който е застрахован в ответното дружество. При маневра на заден ход , водачът на л.а. е забелязал в огледалото за обратно виждане ищцата, която се подхлъзнала и паднала, след което Т. веднага спряла движението на автомобила. Липсвало е каквото и да е съприкосновение между ищцата и лекия автомобил, което се установява и от заключенията на в.л. по изслушаните и приети заключения на САТЕ И СМЕ. Изводите на последната, за нараняванията на дясната раменна област на ищцата са възприети от съда при съвкупната преценка с останалите доказателства, като резултат от непредизвиканото от съприкосновение с МПС, падане на същата, поради подхлъзване и удар с асфалта
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят формулира като значим за изхода по спора правен въпрос, който се основава на оплаквания за неспазване на изискването на процесуалния закон въззивният съд да изложи мотиви в решението си, в които да обсъди в пълнота събраните по делото доказателства.
Настоящият състав на ВКС намира, че така формулираният правен въпрос не се явява обуславящ изхода по настоящия спор, доколкото се основава на процесуално нарушение, което не е налице в случая: въззивният съд е изложил мотиви в решението си, в които обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност . С оглед правна прецизност, следва само да се има в предвид, че наличието или не на причинна връзка между поведението на делинквента и вредите на пострадалия като елемент от фактическия състав на нормата в чл.45 ЗЗД е правен въпрос, чийто се преценява от съда на базата на всички събрани по делото доказателства и последният не е обвързан от становището по него изразено от вещо лице по медицинската експертиза , което според касатора, не било зачетено от съда по този въпрос.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1494 от 27.06.2017 г. по в.гр.д. № 1277 /17 на Апелативен съд-София, ГК, 8 с-в в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.