О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№292
София, 20.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1071 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е”Е. срещу тази част от Решение № 784 от 10.04.2009 год. по гр.д. № 414/2006 год. на Пловдивския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивните жалби на „Ебонит Л. ”Е„С”О. апелативният съд е счел жалбата на едноличното дружество за неоснователна и е оставил в сила решението от 14.05.2005 год. и допълнителните решения от 01.12.2005 год. и от 28.03.2006 год. по гр.д. № 78/2004 год. на Смолянския окръжен съд в тези техни части с които са били отхвърлени обективно съединените искове на „Е”Е. срещу „С”ООД.
Представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, е структурирано като посочване на нарушения на процесуалния или материалния закони (допуснати от въззивния съд) и съпоставянето им с решения на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952. Единственият формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който би могъл да бъде изведен от съдържанието на изложението е материалноправен. Това е въпросът за началния момент на забавата при иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – хипотезата „отпаднало основание”. Този въпрос се свързва с направеното искане за връщане на надплатеното възнаграждение по разваления договор и противоречие с ППВС № 1/1979 год.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК (неподписан) писмен отговор ответникът по касация е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допускан.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол не е налице. Вярно е, че по този въпрос има задължителна практика на ВС и ВКС, но по този правен въпрос въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с нея. С цитираното П. , Пленумът на ВС се е произнесъл относно момента на възникване на основанието (при всяка от хипотезите на неоснователното обогатяване) за връщане на даденото. Неясно е с коя точно претенция касаторът свързва основанието по чл.208 ал.1 т.1 ГПК, но то не е налице по никоя от тях. По отношение на иска за сумата 38280 лв. (надплатени суми по договора) въззивният съд е приел, че не е установен/доказан момента на разпадане на договорната връзка, а по отношение на иска за сумата 11500 лв. (недължимо платено възнаграждение), произнасянето на ПАС е по забавата за плащане и недоказаност на отправянето на поканата. Възникването на основанието за връщане по чл.55 ал.1 ЗЗД и забавата за плащане, водеща до право на обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД са различни неща. Т.е. въпросът е извън приложното поле на ППВС № 1.
К. бе посочено по-горе, други обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроси от изложението не могат да бъдат изведени. Поради това и основанието по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на посочения правен въпрос по прилагането на чл.55 ал.1 ЗЗД не са налице, доколкото те са взаимно изключващи се с основанието по т.1. А и за да е налице предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, би следвало да се касае за произнасянето по такъв правен въпрос по който липсва установена съдебна практика или произнасянето по него би довело до нова или различна аргументация по правен имащ значение за развитието на правото.
Посочените от касатора предпоставки в случая не са налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване Решение № 784 от 10.04.2009 год. по гр.д. № 414/2006 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.