О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 26.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 4357/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. А. И. /Х./,чрез пълномощник адв.И. П., срещу решение № 854/01.06.2017 г. по гр.д.№470/2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 4526/01.12.2016 г. по гр.д.№5940/2016 г. на Районен съд-Варна. С него е уважен предявеният от Н. Ю. И. срещу касатора иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, като е признато за установено в отношенията между тях, че й дължи сумата 11 000 лв., представляваща дължимо вземане,подлежащо на връщане като дадено без правно основание по сключен между тях нищожен предварителен договор от 23.12.2014 г.,ведно със законната лихва от 26.01.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата 358,14 лв., представляваща лихва за забава в периода 01.10.2015 г.-25.01.2016 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 653/08.02.2016 г. по ч.гр.д.№781/2016 г. на Районен съд-Варна.
Касаторът посочва, че неправилно въззивният съд е приел, че е получил процесната сума, въпреки че в договора няма отразяване, че служи като разписка.Неправилен бил и изводът,че не е поискал събиране на доказателства, въпреки направеното искане за допускане на двама свидетели. Моли решението да бъде отменено и исковете-отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се повтаря оплакването за неправилност на извода,че е получил процесната сума при липса на уговорка договорът да служи като разписка. Касаторът посочва,че този извод на въззивния съд противоречи на приетото в решение по т.д.№654/2010 г., ІІ т.о.
Твърди също така,че с отговора на исковата молба е поискал допускането на двама свидетели, което първоинстанционният и въззивният съд не уважили и с които е целял да докаже измама. Намира,че тези процесуални действия са в противоречие с решение по гр.д.№1870/2015 г., ІІІ г.о.
Ответницата по касационната жалба Н. Ю. И. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв. Ф. Д. , я оспорва.Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежни страни ,с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска с оспорването на заповедта за изпълнение от касатора-длъжник чрез възражение. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ паркомясто, намиращо се на указан адрес в [населено място], в поземлен имот с посочен идентификатор, срещу продажна цена в размер на 14 000 лв., които ищцата в качеството си на купувач следвало да заплати на касатора. В договора е записано, че сумата 11 000 лв. е заплатена на продавача при подписването му на 23.12.2014 г., а остатъкът следва да се плати при нотариалното прехвърляне на имота в срок до 30.09.2015 г. Посочено и че всяка от страните може да се откаже от сключване на окончателен договор, като в този случай продавачът се задължава да върне на купувача платената сума. По делото е представен нотариален акт, според съдържанието на който касаторът е продал имота, предмет на предварителния договор на трето лице. Касаторът се е бранил с възражението, че сключеният договор е нищожен поради липса на предмет, че не е получил плащане, че не е сключвал предварителен договор с ищцата и че е жертва на измама от трето лице. Въззивният съд е приел, че предварителният договор е нищожен съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като паркомястото не представлява обособена вещ с характеристики на самостоятелен обект и не може да бъде предмет на транслативна сделка. Направил е извод,че касаторът е получил сумата 11 000 лв. Счел е, че като платена по нищожен договор тя подлежи на връщане на съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД при начална липса на основание. Изтъкнал е, че касаторът не е оспорил автентичността на положените в договора подписи. С полагане на подписа си е потвърдил неизгоден за него факт-получаването на сумата, която е под праговете, визирани в чл.3 ал.1 т.1 и т.2 ЗОПБ и за която липсва законово задължение за плащане само по банков път. За недоказани е намерил възраженията на касатора, че не е сключил договора,че е налице измама и че не е желаел настъпването на неговите правни последици. Посочил е, че не са ангажирани доказателства за установяване на тези твърдения.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. За да бъде селектирана касационната жалба, касаторът следва да докаже наличие на общо и допълнително основание за това. Общо основание е формулирането на обуславящ правен въпрос, а допълнително- развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 т.1-т.3 ГПК. Правният въпрос трябва да произтича от приетите от въззивния съд решаващи правни изводи, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк с които е целял да докаже измама. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В случая касаторът не е направил дори опит за формулиране на правен въпрос. Това не може да бъде сторено от касационния съд въз основа на неговите оплаквания и доводи, тъй като ще бъде нарушено диспозитивното начало. При липса на правен въпрос е невъзможно обсъждането на наличие на допълнително основание.
При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция. То е установено с представения договор за правна защита и съдействие с отбелязване на заплащането в брой на адвокатско възнаграждение за оказаната защита.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 854/01.06.2017 г. по гр.д.№ 470/2017 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА С. А. И./Х./ да заплати на Н. Ю. И. сумата 650 лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: