3
Определение по ч.т.д.№ 586/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№293
София07.05.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 262 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение от 21.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 12794/2011 год. на Софийски градски съд.
С него е потвърдено разпореждането от 21.06.2011 год. по гр.д.№ 25230/2011 год. на Софийски районен съд, 44 с-в. С това разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил искането на дружеството-касатор за издаване на основание чл.417 т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане по договор за строителство. Самият договор не е представен, представен е нот.акт за учредяване на договорна ипотека за обезпечаване на задължението по договора за строителство.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК.
При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
[фирма] е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 167923.19 лв., позовавайки се на неизпълнено задължение по Договор за строителство от 04.04.2006 год. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.3 ГПК.
За да постанови отказ, Софийският районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.3 ГПК не е налице, доколкото не се касае за изискуеми и ликвидни вземания, съдържащи се в писмен документ с нот.заверка на подписите. Сезиран с частната жалба на [фирма], Софийски градски съд също е счел, че вземането срещу длъжника [фирма] не може да бъде реализирано по реда на чл.417 т.3 ГПК само въз основа на акта за договорна ипотека, не съдържащ данни за него.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател [фирма] се позовава на всички основания по чл.280 ал.1, като конкретен правен въпрос, съответстващ на изискванията на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Съдържат се доводи, свързани с конкретиката на спора и произнасяне на съдилищата по сходни казуси. Приложено е определение по чл.274 ал.3 ГПК на ВКС ІV-то г.о., съдържащо произнасяне по същество; Определение по чл.288 ГПК на ІV-то г.о. на ВКС за недопускане на касационен контрол и постановено по реда на ГПК (отм.) решение на І т.о. на ВКС по спор по чл.254 ГПК (отм.).
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК не е налице.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, възможностите за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са обединени от общия признак, че вземането е основано на документ. В този смисъл следва да се преценява и т.3 на разпоредбата, че нотариалното удостоверяване – нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да материализира задължение за предаване на определена вещ или заплащане на конкретна сума. Законът има предвид само изрично документираните вземания, независимо от какви правоотношения те произтичат. В конкретния случай, заповед може да се издаде само ако в самия документ има посочено задължение за заплащане на парични суми, като преценката се основава изцяло и само на съдържанието на самия документ. Вземането по договор за строителство (както се сочи в заявлението) или по договор за кредит, каквото е препращането в разд.ІІІ вр.разд.І на представеният нот.акт № 90/2009 год.) се основава на факта на неизпълнението му. Такива данни не се съдържат в представения по делото нотариален акт, а самите договори – за строителство ли за кредит, не са представени, дори и да са с нот.заверка на подписа.
По въпроса за прилагането на чл.417 т.3 ГПК е налице непротиворечива задължителна съдебна практика – Определение № 321 от 03.05.2010 г. по ч.т.д.№ 286/2010 год. на ВКС, II т.о.; Определение № 423 от 25.06.2009 г. по ч.т.д. № 437/2009 г. на II т. о.; Определение № 355 от 28.04.2010 г. по ч.т.д. № 136/2010 г. на I т. о.; Определение № 548 от 12.07.2010 год. по ч.т.д.№ 434/2010 год. на ІІ т.о. и Определение № 97/2011 год. по ч.гр.д.№ 35/2011 год. на ІV г.о. на ВКС.
Въззивното определение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допускан.
Щ следва да се отбележи, че задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съставлява само определението по чл.274 ал.3 ГПК на ІV-то г.о., но то сочи различна от разглежданата хипотеза – договорът за заем от който е произтичало вземането се е съдържал в самия нот.акт.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение от 21.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 12794/2011 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.