3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
Гр.София, 09.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 548 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 410/29.11.2013г., постановено по ч.т.д.№ 358/13г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 01.10.2013г. по т.д.№ 301/13г. на Бургаския окръжен съд за отказ да се възстанови срока за подаване на писмен отговор на исковата молба.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Д. Г. Н., [населено място] не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от представените доказателства за заболяване на адв. В. не би могъл да се направи извод за съществуването на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК. Договорът на адв.В. е за абонаментно правно обслужване на ответника на иска, но дружеството би могло да организира защитата си и да ангажира друг адвокат или да се представлява от юрисконсулт, на каквото лице е връчен преписа от исковата молба.
Частният жалбоподател поставя въпроса за въвеждане на единни критерии при преценката за съществуването на особени непредвидени обстоятелства, представляващи основания за възстановяване на пропуснат срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивния акт и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба и изложението съдържат изцяло оплаквания за неправилност на въззивното определение. В. въпрос за критериите за преценка на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК е общ и изисква тълкуване на правната норма в теоретичен аспект. Възможността за възстановяване на пропуснат срок подлежи на конкретна преценка от съда с оглед на изложените факти и обстоятелства, които са определени от законодателя като непредвидени и непреодолими. Именно проверката за наличието им е предоставена на съда, разглеждащ молбата по чл.64 ГПК, поради което въвеждането на тълкувателен път на допълнителни критерии, не би имало за последица уеднаквяване на съдебната практика.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 410/29.11.2013г., постановено по ч.т.д.№ 358/13г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.