3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№293
София.23.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 920/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р./Б./” ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник юрк. Я. М., срещу решение № 333 от 29.11.2013 г. по в.т.д. № 596/2013 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 141 от 17.06.2013 г. по т.д. № 244/2011 г. на Окръжен съд – Добрич за прекратяване, на основание чл.632, ал.4 ТЗ на производството по т.д. № 244/2011 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за заличаване на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК].
К. счита, че въззивният съд неправилно е отхвърлил оплакването за нищожност на първоинстанционното решение, при незачитане на разпоредбата на чл.236, ал.1, т.4 ГПК и чл.12 ТЗ – непосочването на адрес на управление на заличеното от търговския регистър дружество, което е задължителна част от правната индивидуализация на дружеството. Инвокирани са и оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново въззивно разглеждане, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани изрично правни въпроси, които да са значими за изхода на делото, а се твърди, че разглежданият правен спор е решен в противоречие с т.1 и т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно пределите на проверката от въззивната инстанция на обжалваното съдебно решение и на извършените от първата инстанция съдопроизводствени действия. К. счита, че въззивният съд не е приложил императивна норма – чл.236, ал.1, т.4 ГПК и е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се допусне финансово-счетоводна експертиза, необходима за изясняване на спора от фактическа страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съдебен състав е приел за установени предпоставките на чл.632, ал.4 ТЗ, тъй като в срока по чл.632, ал.2 ТЗ, считано от вписване на решението по ал.1 на чл.632 ТЗ не е постъпило искане за възобновяване на производството, подкрепено с доказателства за наличие на достатъчно имущество на длъжника, нито е депозирана необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ.
Доводите на въззивника/сега касатор/ за нищожност на първоинстанционното решение поради непосочване на адрес на управление на заличеното дружество – длъжник, са отхвърлени като неоснователни, по съображения, че този индивидуализиращ белег не е сред пороците, водещи до нищожност на съдебния акт. В мотивите към решението въззивният състав е отразил основанията, при които решението би било невалидно.
За ирелевантни са счетени доводите на банката за неправилен отказ на първата инстанция да извърши задълбочено проучване на финансово-икономическото състояние на длъжника и да отчете плащания към последния в значителни размери. Изтъкнато е, че тези съображения биха били относими към момента на постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ, или при депозирана молба за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност. В тази насока са и мотивите на решаващия състав при постановяване на определение в публично съдебно заседание на 19.11.2013 г., с което е оставено без уважение доказателственото искане на въззивника за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Доводите на касатора за нищожност на първоинстанционното решение, потвърдено от Апелативен съд – В., но при несъобразяване на императивни законови разпоредби – чл.12 ТЗ и чл.236, ал.1 т.4 ГПК, не биха молби да се възприемат като такива, относими към валидността на обжалвания въззивен съдебен акт, за какъвто порок настоящият състав следи и служебно и в производството по селекция на касационните жалби. Всъщност, тези оплаквания са относими към поддържаните основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране на въззивното решение, която би могла да се преценява само при евентуално допускане на касационното обжалване.
В частта от изложението, в която се поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите за необоснованост на първоинстанционното решение и неправилно е отхвърлил молбата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с позоваване на т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът не е формулирал правни въпроси, попадащи в приложното поле на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на такива правни въпроси съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за допускане на обжалването, в който смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Дори и да се приеме, че твърденията на касатора следва да се конкретизират и, че като значим правен въпрос е поставен този, свързан с правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на делото и постановяване на решението, то в случая липсват данни за отклонение от ТР № 1/2013 г., с оглед предмета на делото.
Всички останали доводи, макар и обективирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, са относими към правилността на съдебния акт.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 333 от 29.11.2013 г. по в.т.д. № 596/2013 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: