О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№293
София, 20.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1092 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „О”Е. срещу тази част от Решение № 98 от 30.07.2009 год. по гр.д. № 8/2009 год. на Пловдивския апелативен съд която е оставено в сила решението по т.д. № 210/2006 год. на Пловдивския окръжен съд за осъждането на дружеството да заплати на „Български д. железници”ЕАД сумата 8090 лв., ведно със законната лихва.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „О”Е. срещу решението на Пловдивския окръжен съд. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от „БДЖ”ЕАД срещу „О”Е. иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД, произтичащ от неизпълнение на сключен на 13.05.2004 год. договор за охрана на обекти, принадлежащи на железопътната компания. Твърдението на акционерното дружество е, че са били нанесени вреди в резултат на престъпно посегателство върху охраняемите обекти, вина за което има ответникът и следва да бъде ангажирана отговорността му по чл.5 б.”и” от договора за възстановяването им.
Последователно подържаната теза на „О”Е. е, че е изправна страна по договора и, че евентуалното неизпълнение се дължи на липса на кредиторово съдействие.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен до размера на 11690 лв. Произнасяйки се по жалбата на „О”Е. , въззивният съд е редуцирал сумата до посочения по горе размер.
Съдържащото се в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Формулираният обуславящ въпрос е материалноправен: Допустимо ли е неизправната по договор страна да претендира обезщетение за вреди поради неизпълнението му от другата страна, ако самата тя е в забава, респ. не е оказала необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на другата страна.
Касаторът се позовава на противоречие с практиката на АС при БТПП по ВАД № 88/1999 год. и на Софийски градски съд – Решение от 09.05.2002 год. по гр.д. № 4077/2001 год. на ІV-В отд.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
Преди всичко, следва да се отбележи, че въпросът коя от страните по договора е била изправна е бил спорен пред инстанциите по същество. Въззивният съд е приел, че за настъпване на вредите (за стойността на които е уважен иска) вина носи изпълнителя, като възложителят по договора е бил изправен. Дали този извод е правилен или не е извън обхвата на настоящата проверка. Отбелязването му е по повод, че той не се основава на правното становище, въведено като обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос, а на конкретните факти и обстоятелства по делото.
На второ място, предпоставката на т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице и поради това, че практиката на арбитражните съдилища е извън приложното му поле, а за решението на Софийски градски съд няма данни да е влязло в сила. Дори да се приеме, че то е необжалваемо, то и в този случай твърдяното противоречие не е налице, доколкото съставът на ПАС е приел, че „БДЖ”ЕАД е бил изправна страна по договора.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 98 от 30.07.2009 год. по гр.д. № 8/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.