О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
Гр.София, 07.05.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 137 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” А. , Ш. срещу решение № 127/03.07.2008г., постановено по гр.д. № 104/2008г. от Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 37/05.06.2007г. по т.д. № 149/2005г. от Д. окръжен съд и “Д” е осъдено да заплати на “С” А. сумата от 151740 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от наложена с определение № 281/13.11.2001г. по ч.гр.д. № 368/2001г. възбрана върху недвижим имот и е оставил в сила решението в останалата част, вкл. осъдителната част за сумата от 120688.59 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по искане на “Д” е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу “С” А. чрез налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот. С влязло в сила съдебно решение искът е отхвърлен, като са уважени претенциите на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 120688.59 лв., представляващи преките вреди, претърпени вследствие на невъзможността му да продаде възбранения имот и със стойността на продажбата да погаси публичните си задължения и на обезщетение в размер на 151740 лв., представляващи вреди от пропуснати ползи поради несключване на договори за обработване на земи и реализиране на печалба.
Според касатора решението е постановено в противоречие с практика на ВКС, тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна исковата молба, уточнения по която са направени след изтичане за определения за това срок. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се въвежда с оглед на противоречието в практиката по отношение на вредите в случай, че възбраненият имот продължава да се ползва от ответника по иска по чл.322 от ГПК /отм./. Значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото е мотивирано с твърдението, че по приложението на нормата на чл.322 от ГПК /отм./ липсвала съдебна практика.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, въпросът за редовността на исковата молба и за отстраняване на нередовностите по същата е обоснован с твърдения за неточности в изложените факти и обстоятелства. Въззивният съд е приел молбата за редовна и се е произнесъл по същата, като е коментирал кои факти приема за доказани и въз основа на кои доказателства, поради което посоченият от касатора въпрос касае правилността на решението и не подлежи на преценка в производството по чл.288 от ГПК. Развитите съображения за вида, характера и размера на вредите, които биха могли да се претендират по реда на чл.322 от ГПК /отм./, в една част представляват оплаквания по чл.281, т.3 от ГПК, а в друга – интерпретация на разпоредбите на чл.73 вр. чл.93 от ЗС, които не намират приложение в разглеждания казус. В този смисъл приложената практика на ВКС не е противоречива по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и дадените разрешения са относими към правата на недобросъвестния владелец и към правилата за заплащане на добиви от вещ. За основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е поставен конкретен материалноправен или процесуален въпрос, а само липсата на практика по приложението на нормата на чл.322 от ГПК /отм./ не обосновава приложното поле на касационното обжалване. Още повече, че разпоредбата в процесуалния закон предвижда заплащане на обезщетение, което се реализира чрез институтите на материалното право.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127/03.07.2008г., постановено по гр.д. № 104/2008г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.