2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 12.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 142/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. М.- Й. против решение № 194/15.10.2018г., постановено по в.гр.д. 401/18г. на ОС- гр. Добрич, в частта, с която е прекратено производството по предявените искове по делото.
В жалбата се излагат доводи, че при обезсилване на първоинстанционното решение, въззивният съд не е следвало да прекратява производството по исковете, още повече, че е постановил връщане на делото на първа инстанция за конституиране на надлежен ответник и продължаване на съдопроизводствените действия.
Във връзка с тези доводи, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (противоречие с практиката на ВКС) по следния въпрос: следва ли при обезсилване на първоинстанционното решение, когато от изложението на исковата молба е видно, че надлежната страна по спорното правоотношение е една, а искът е насочен срещу друга, и е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, съдът да прекрати производството по предявените искове, когато връща делото за отстраняване порок на исковата молба?
За да се допусне касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, е необходимо по формулираните в изложението въпроси, въззивният съд да е дал отговори, които не съответстват на разрешението им, дадено от ВКС (т.р.№1/2010 на ОСГТК).
В случая въззивният съд е дал следния отговор на поставения въпрос: ищцата е заемала длъжността директор на Историческия музей на гр. Каварна по силата на трудов договор, сключен с Кмета на гр. Каварна. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение, издадена отново от Кмета на гр. Каварна. Ищцата е предявила исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ срещу Община Каварна, а първоинстанционният съд ги е уважил изцяло. Въззивният съд е приел, че съобразно чл. 41, ал.1 ЗКН държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка, а трудовият договор с директора на музея се сключва с Кмета на Общината като по- горестоящ орган, съгласно правилото на чл. 61, ал.2 КТ. Поради това работодател на ищцата е Историческият музей, а не Община Каварна, откъдето решението на първоинстанционния съд е недопустимо, като постановено срещу ненадлежен ответник и подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за конституиране на надлежния ответник. В съответствие с мотивите си, въззивният съд е постановил диспозитив на решението, с който обезсилва първоинстанционното решение, прекратява производството срещу Община Каварна и връща делото за конституиране на надлежен ответник.
Практиката на ВКС е уеднаквена с т.5 от т.р.№1/2013г. на ОСГТК, съгласно което, когато решението е постановено по искова молба, в която се съдържа противоречие между обстоятелствена част, съдържаща твърдение, което обуславя правен интерес от търсене на защита срещу определено лице и петитум, в който се съдържа искане за защита срещу друго лице, постановеното решение е недопустимо и съдът го обезсилва като връща делото за конституиране на надлежна страна.
В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постановките на тълкувателното решение тъй като е констатирал, че в исковата молба се излагат твърдения, които обуславят правен интерес от търсене на защита срещу работодателя Историческия музей в гр. Каварна, но искът е бил предявен срещу друго лице- Община Каварна, поради което е приел, че е налице противоречие между обстоятелствена част и петитум, обезсилил е решението и е върнал делото за конституиране на надлежния ответник. Волята на съда е ясно изразена, прекратяването на производството по делото е спрямо ненадлежната страна- Община Каварна и няма за цел прекратяване на производството по предявените искове.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС, поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 194/15.10.2018г., постановено по в.гр.д. 401/18г. на ОС- гр. Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: