О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София 14.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2057/2017 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. К. Ч., подадена чрез адв. Г.Л., против определение № 15/16.01.2017 г., постановено по гр.д № 91/2017 г. по описа на Върховен касационен съд , IV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 8144/26.11.2015 г. по ч.гр.д № 3134/2015 г. по описа на Софийски градски съд и производството по делото пред ВКС е прекратено.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, без да са посочени конкретни пороци. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от молбата за отмяна с твърдения за наличие на друго съдебно производство между страните.
В срока по чл. 276 ГПК ответниците по частната жалба – Д. Н. Н., [фирма], [фирма] са подали общ писмен отговор, в който са изложени съображения за основателност на частната жалба.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор и от ответника по частната жалба – В. Н. Д., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.Освен това се сочи,че жалбоподателят няма качеството на необходим другар,а твърдението за висящ спор между страните за парично вземане не създава правен интерес за подаване на молба за отмяна.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, подадена е от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на разглеждане пред друг състав на съда.
Разгледана по същество е неоснователна поради следното:
Производството пред Върховния касационен съд е образувано по молба за отмяна на решение № 8144/26.11.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3134/2015 г. по описа на СГС, I г.о., с което съдът се е произнесъл по частните жалби на М. С. Л., Д. И. Л., Б. А. А., [фирма], [фирма] и Д. Н. Н. и е отхвърлил искането за отмяна на постановление за възлагане, издадено на 22.12.2014 г., от частен съдебен изпълнител , с рег. № 786, по изп.д. № 88/2014 г., с което на В. Н. Д. е възложен недвижим имот – 4/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4091.59, заедно с находящата се в него сграда с идентификатор 68134.4091.59.5. Молителят И. К. Ч. е обосновал правен интерес да иска отмяна на издаденото постановление с мотива, че в образуваното изпълнително производство има качеството съдлъжник, но неправилно не бил конституиран като страна по ч.гр.д. № 3134/2015 г. по описа на СГС и по този начин бил лишен от възможността да участва в производството.
За да се произнесе,предходният състав на ВКС е констатирал, че действително в производството пред СГС за оспорване на издаденото от ЧСИ постановление за възлагане, И. К. Ч. не е бил конституиран като страна,поради което молбата за отмяна е с квалификация чл. 304 ГПК, а не чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както твърди молителят. Посочено е, че не е налице основанието по чл. 304 ГПК, тъй като лице, което не е конституирано като страна по делото може да претендира отмяна, само ако въпреки неконституирането решението има сила за него,а такава обвързаност е налице само по отношение на необходимите другари на главните страни по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/, каквото качество И. К. Ч. няма. Освен това молителят нито е подал жалба срещу постановлението за възлагане, нито е заявил собствени права върху възложения имот,поради което е прието, че за молителят не съществува правен интерес да иска отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като бидейки съдлъжник в изпълнителното производство с продажната цена от публичната продан на възложения имот се намалява и неговото задължение по изпълнителното дело.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено в Глава Двадесет и четвърта, чл. 303 и сл. ГПК като самостоятелно извънинстанционно производство, което се развива само в изрично посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания и в установените в чл. 305 ГПК срокове. Процесуалните разпоредби са императивни. П. състав на ВКС е констатирал липсата както на надлежна легитимация на молителя /не е необходим другар в производството по обжалване на постановлението за възлагане/, така и липсата на правен интерес за обжалване на постановлението на ЧСИ, което е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството. Съдът е длъжен да се произнесе по всяка молба за защита на лични и имуществени права, но само в случай, че са налице процесуалните предпоставки за това.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че изложените оплаквания от молителя, че постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ не му било връчено, не са предмет на настоящото производство. В случай, че за длъжника по изпълнителното дело е налице правен интерес да обжалва този акт на съдебния изпълнител за него съществува възможност да го стори от момента, в който е узнал за постановяването му, като бъде обоснован порок при уведомяването на страната, което действие на може да се замести по реда на извънредния контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15/16.01.2017 г., постановено по гр.дело № 91/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: