О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 16.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари и две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 215/2016 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Почивна база „О.” чрез процесуален представител адв.С. К. срещу решение № 508/23.10.2015 г. по гр.д.№374/2015 г. на Окръжен съд-Смолян.
Ответникът по касационната жалба Е. К. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.С. Н., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие.
С обжалваното решение е отменено решение № 265/27.07.2015 г. допълнено с решение №293/24.08.2015 г. по гр.д. №268/2015 г. на Районен съд-Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца Е. К. А.- ответник по касационната жалба в настоящото производство, иск с правно основание чл.225 ал.1 КТ за периода 18.04.2015 г. -20.07.2015 г. за разликата над 2 140,80 лв. до размер на сумата 6000 лв. и вместо това е постановил осъждане на касатора да заплати допълнително обезщетение в размер на сумата 6 850,20 лв.,ведно със законната лихва начиная от 13.03.2015 г. до окончателното й плащане, допуснал е предварително изпълнение на решението в тази част и е потвърдил същото в останалите му части, с които уволнението на ищеца,извършено със заповед № КВ-16/24.02.2015 г. е признато за незаконно и същата е отменена,възстановен е на заеманата длъжност директор и му е присъдено обезщетение въз основа на чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 2 140,80 лв. за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 27.02.2015 г.-17.04.2015 г.,ведно със законната лихва,начиная от 13.03.2015 г..Присъдени са разноски.Въззивният съд е приел, че с ПМС № 22/10.02.2012 г. е създадена почивна база „О.” като юридическо лице на основание чл.60 ЗА,второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, която да осъществява дейности, свързани с обслужване представителни и социални нужди на централните държавни органи, организиране отдиха на работещите в тях и на други лица и подпомагане провеждането на квалификация на кадрите.Според чл.3 от постановлението базата се ръководи и представлява от директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя. В чл.5 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на почивната база е посочено, че тя се ръководи от директор, който се назначава и освобождава от министър-председателя по трудово правоотношение. Със заповед № КВ-389/18.09.2013 г. ищецът е назначен на длъжността директор, а със заповед № КВ-16/24.02.2015 г. на основание чл.19-а ал.2 ЗА вр. с чл.3 ал.1 ПМС № 22/2012 г. е освободен.В периода 07.10.2014 г.-18.03.2015 г. ищецът е ползвал отпуск по болест-обстоятелство ,което се установява от представените болнични листове.Основният спорен по делото въпрос е дали длъжността директор на почивната база попада в приложното поле на чл.19 ал.4 т.4 ЗА и приложима ли е разпоредбата на чл.19.а ал.2 ЗА.Посочил е ,че почивната база е създадена по реда на чл.60 ал.1 ЗА, а съгласно ал.2 дейността и организацията на структурата се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър,като разпоредбите на глава втора не се прилагат.Според чл.3 от У. правилник, тя осъществява дейности, свързани с обслужване на специални нужди на централните държавни органи, а съгласно чл.5 ал.2 директорът организира и ръководи дейността па почивната база.Въззивният съд е направил извод,че тази длъжност не се включва в приложното поле на чл.19 ал.4 т.4 ЗА,тъй като почивната база не представлява самостоятелна административна структура , а длъжността директор не е едноличен орган на държавното управление, функциите му не са свързани с осъществяване на изпълнителната власт, а единствено с функционирането на почивната база .Директорът не е орган на изпълнителната власт и не може да бъде освободен на основание чл.19-а ал.2 ЗА.Той е назначен по трудово правоотношение по реда на чл.61 ал.2КТ,чието прекратяване следва да бъде извършено на основанията,посочени в КТ.В заповедта не е посочено основание, на което е прекратено трудовото правоотношение,тя е немотивирана и поради това незаконосъобразна.Приел е,че не може да се прецени дали ищецът се е ползвал от закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ поради липса на изложение в заповедта.Уважил е и останалите искове, като е съобразил направеното увеличение на иска по чл.225 ал.1 КТ до размер на сумата 8991 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че са налице такива по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Поставя следния въпрос:
-орган на изпълнителната власт ли е директорът на ПБ „О.”, създадена с Постановление на МС;
Твърди,че въззивният съд се е ограничил с изводи на база У. правилник, че директорът няма функции на орган на изпълнителната власт. Същевременно не е дал отговор на какво основание възниква трудовото му правоотношение, ако не е в кръга на органите на изпълнителна власт, както и че директорът е приравнен на орган на изпълнителната власт и изпълнява функции ,делегирани му от централен орган.
Следващият въпрос е:
-държавна институция или административна структура следва да е институцията по чл.19 ал.4 т.4 ЗА;
Намира,че въззивният съд е направил противоречиви изводи, че почивната база не е административна структура по смисъла на чл.19 ал.4 т.4 ЗА, тъй като административните структури се определят от чл.60 ЗА и че чл.19 ал.4 т.4 ЗА касае държавна институция,но въззивният съд не е разграничил това.
Последният поставен въпрос е:
-има ли функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт.
Изтъква, че липсва обоснован извод дали почивната база има функции във връзка с функциите на изпълнителната власт.Посочва, че не е направен анализ, че тази институция не изпълнява директно функции на изпълнителна власт, а такива във връзка с нея.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира, че решението на въззивния съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Първият въпрос е релевантен, но не е обосновано поддържаното допълнително основание.Когато се твърди основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът следва да изложи доводи ,в съответствие с постановките на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК –т.4 : ако се позовава на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед на промяната в законодателството или обществените условия, трябва да аргументира в каква насока следва тя да бъде изменена; при липса на съдебна практика по приложение на конкретна норма, трябва да обоснове в какво се изразява нейната непълнота, неясност или противоречивост.Това не е сторено.
Вторият въпрос произтича от становище на касатора за неправилност на въззивното решение.Формулировката му е общотематична и не е обуславяща конкретен правен извод .По третия въпрос сам касаторът изтъква,че не е направен обоснован извод от въззивния съд. С тези въпроси не може да бъде доказано наличието на общо основание за допустимост на касационното обжалване. Не е съобразено разрешението ,съдържащо се в цитираното ТР- т.1,че въпросът трябва да е от значение за изхода на делото, но не следва да е свързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка и с обсъждане на събраните по делото доказателства. Във връзка с отправените питания
не е аргументирано и поддържаното допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски,чието заплащане в брой е отразено в представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №508/23.10.2015 г. по гр.д.№374/2015 г. на Окръжен съд-Смолян.
ОСЪЖДА П. б. „О.” да заплати на Е. К. А. сумата 900/деветстотин/ лв. направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: