О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 18.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч.гр. д. № 852/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 3410/11.04.2019 г. на М. Д. М., чрез пълномощника му адв. А. М., за допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение № 138 от 29.03.2019 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 22107/ 17.10.2018г. на СГС, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице В. Г. М..
Молителят твърди, че е направил разноски пред касационната инстанция в размер на 500лв., платено адвокатско възнаграждение и с отговора срещу частната касационна жалба е поискал присъждане на сторените разноски, но съдът е пропуснал да се произнесе с окончателния си акт.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна.
Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той го допълва, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора.
В случая с определение № 138 от 29.03.2019 г. по настоящото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение на СГС, с което е потвърдено определение на СРС, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, но е пропуснал да се произнесе по съдържащото се в отговора на частната касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на частната касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6-2012-ОСГТК, този договор има характера на разписка за платеното възнаграждение.
Съгласно т.9б от т.р. №1/13г. на ОСГТК, определението с което се отказва конституиране на главно встъпило лице е преграждащо. А при прекратяване на производството, ответникът има право на сторените разноски (чл. 78, ал.4 ГПК).
Налице са предпоставките на чл.248, ал.1 ГПК. Молителят има право на сторените в производството разноски, но съдът е пропуснал да ги присъди с окончателния си акт.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 138 от 29.03.2019 г. постановено по ч.гр. д. № 852/2019 г. на ВКС, III Г.О., на основание чл. 248 ГПК, както следва:
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място] да заплати на М. Д. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата от 500 лв. – направени разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: