О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 23.03.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 108/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу въззивно решение №532 от 26.09.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№1439/2012год. С това решение след отмяна на решение № 1296/13.07.2012г., постановено по гр.д. № 3302/2010г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ състав, поправено с решение № 1444/19.07.2013г.,в обжалваната му част, с която са уважени исковете на К. по чл.28 ЗОПДИППД/отм./, са отхвърлени изцяло предявените от КОМИСИЯТА против Н. З. Х., И. С. С. и Е. М. Х. искове, предявени по реда на чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, с които се иска отнемане в полза на Държавата на подробно описано в решението движимо и недвижимо имущество на обща стойност 252 641 лева.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът посочва, че е налице основанието по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Обосновава наличието на поддържаното основание с твърдението, че съдът е обосновал извод за липса на причинна връзка между придобитото имущество и извършеното от Н. З. Х. престъпление без да прецени в пълнота събраните по делото доказателства и по-конкретно, че не е преценил обстоятелството, че при съобразяване на количеството на заловения наркотик и честите и кратки пътувания на Н. З. Х. зад граница дават основание да се обоснове извод, че същият не за първи път извършва такова деяние. Посочва също, че съгласно ТР№7/2013г. на ОСГК на ВКС „При преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Така напр., в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД(отм.), попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност. В тази връзка, допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД(отм.).” Доколкото в изложението е налице и позоваване на цитираното тълкувателно решение следва да се приеме, че касаторът поддържа и наличие на основанието по чл.280 т.1 ГПК.
Ответникът Н. З. Х. в представен писмен отговор чрез адв.Д. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски в размер 9708лв. съгласно приложени договор за правна помощ, списък на разноските и платежен документ относно изплащане на договореното възнаграждение по банков път.
Ответникът И. С. С. в представен писмен отговор чрез адв.Й. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на разноски в размер 1200лв. съгласно приложен договор за правна помощ, удостоверяващ изплащане на договореното възнаграждение в брой.
Ответникът Е. М. Х. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1,т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да обоснове извод за неоснователност на мотивираното искане на Комисията, въззивният съд, е приел следното: приложимият закон е ЗОПДИППД, който е отменен, считано от 19.11.2012г., но се прилага за заварените случаи, какъвто е настоящият, съгласно §5 от ДР на Закона; налице е мотивирано искане по чл.28 ал.1 от същия закон, за отнемане на подробно описаното движимо и недвижимо имущество в полза на Държавата срещу ответниците, внесено пред първостепенния съд; престъплението, за което първият ответник е осъден с влязло в сила споразумение, попада в обсега на чл.3 ал.1 т.25 от ЗОПДИППД отм. – със споразумение, сключено в съдебно заседание на 04.02.2008 г. по нохд № 624/2007 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, влязло в сила на същата дата, Н. З. Х. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, изр. 1, пр. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което престъпление попада в предметния обхват на чл. 3, ал. 1, т. 25 от ЗОПДИППД /отм./. Въззивният съд е приел и това, че двамата ответници Н. З. и И. С. са бивши съпрузи – сключеният на 03.12.2005 г. брак е прекратен с решение № 44/21.04.2011г., постановено по гр.д. № 2035/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на същата дата, а ответницата Е. Х. е майка на ответника Н. Х.; че е установено придобиването на посоченото в искането на К. имущество през проверявания период 24.06.1994 г. – 08.12.2010 г. ; че като придобивна стойност, както и като отчуждителна стойност на определено имущество, в случаите когато е извършено разпореждане с него от ответниците, следва да се приеме пазарната стойност като обективна такава, а не посочената в придобивните, респективно отчуждителните актове; че придобивната стойност, съответно отчуждителната стойност на процесните вещи и имоти е установена със заключения на вещи лица; че в случая с оглед заключенията на вещите лица придобитото имущество е на значителна стойност, каквото имущество съгласно §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ е имущество над 60000 лева или над 400 М.; че с оглед събраните доказателства приходите на ответниците се равняват на 1639 М., разходите – 1445 М., а общата стойност на имуществото – 1014 М. с оглед на което е установен положителен баланс. При така приетите за установени факти от правна страна съдът е приел, че основателността на мотивираното искане е свързана с наличието на следните три предпоставки: 1.да е образувано наказателно производство за престъпление, посочено в чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./; 2.да е установено придобито имущество на значителна стойност, която съгласно разпоредбата на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ е над 60000 лева или 400 М. и 3. за придобитото имущество да може да се направи основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник, т.е. да има обективни данни, че претендираното имущество е придобито във връзка с престъпната дейност, тъй като не е установен законен източник. Обосновал е извод, че в случая безспорно е установено по делото, че са налице първите две предпоставки, както и, че не е налице третата предпоставка за уважаване на искането. В подкрепа на извода си за липса на последната предпоставка е посочил, че при сравняване на престъпната дейност с фактите по придобиване на описаното в мотивираното искане имущество се установява, че цялото имущество, чието отнемане се иска, с изключение на апартамента в [населено място], е придобито преди определената дата на престъпната дейност – декември 2006г., поради което не може да се приеме, че за придобиване на имуществото, предмет на мотивираното искане, са вложени доходи от престъпната дейност – не е налице основателно предположение, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност; че първите двама ответници са имали законни източници на доходи, позволяващи им да го придобият по посочените способи; че няма доказателства и придобиването на апартамента в [населено място] / месец февруари 2010г./, да е станало със средства от престъпната дейност; че при доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, той не е установил наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото от първите двама ответници, необходима съобразно ТР № 7/30.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за органите на съдебната власт /чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, поради което съдът приема това обстоятелство за неустановено; че апартамент № 15 в [населено място] е бил закупен от ответника Х. на 16.02.2001 г., апартамент № 1 в [населено място]- на 09.12.2002 г., а леките автомобили съответно на 05.06.2001г., 09.11.2001 г. и 13.06.2002 г., като за нито един от тези моменти няма данни престъпната дейност на Х. да е била започнала /той е осъден за държане без надлежно разрешително с цел разпространяване на високорисково наркотично вещество за времето от 00,20 ч. на 12.12.2006 г. до 01,30 ч. на 12.12.2006 г. и разпространяване на това вещество на две лица/, като по делото няма доказателства и за това престъпната дейност на първия ответник да е продължила след този момент и към датата на придобиване на апартамента в [населено място] – 19.02.2010 г. Счел е, че от всички събрани по делото доказателства, имайки предвид периода на извършване на престъпната дейност, нейната специфика и периода и способите за придобиване на имуществото, не се установява имуществените блага да са били опосредени от установеното престъпление или някакви конкретни обстоятелства, от които може да се направи мотивиран извод, че между тях съществува връзка, макар и косвена, като следва да се има предвид и това, че използваното от законодателя понятие е „престъпна дейност”, а не „всякаква нетрудова дейност”. По така изложените съображения е обосновал е извод, че поради липсата на връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото от ответниците през проверявания период от време имущество, мотивираното искане се явява неоснователно и недоказано, и следва да бъде отхвърлено.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав на ВКС намира следното :
Не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В изложението не са поставени правни въпроси, обосноваващи основание за допускане на касационен контрол. Според разясненията, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, с оглед поддържаното от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно необходимостта да се обсъдят всички доводи и съображения на страните, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е изпълнил това си задължение, а е съсредоточил обосновката на становището си с доводи за непрецизен и непълен анализ на доказателствата и установените в процеса факти и за процесуални нарушения на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК, които не формират основания за допускане на касационно обжалване, защото не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и не могат да бъдат установени в него, за да се констатира отклонение от конкретна практика на ВКС или другите съдебни инстанции. Тези нарушения са друг вид касационни основания, предмет на втората фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК.
Липсата на общо основание е достатъчен аргумент за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В обобщение не са налице основанията, поддържани от касатора, за допускане касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, на същият следва да заплати на ответниците Х. и С. сторените и надлежно удостоверени такива в размери съответно 9708лв. и 1200лв. Ответницата Х. не е претендирала разноски.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №532 от 26.09.2014г. на Апелативен съд [населено място], постановено по в.гр.д.№1439/2012год.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на Н. З. Х. сторените деловодни разноски в размер 9708лв. и на И. С. С. сторените деловодни разноски в размер 1200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: