О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр. София, 28.04.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 1251 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците Н. Т. Р., Б. Д. О., З. Д. О., Х. Д. О., Л. П. Т., М. Д. П. и П. Д. М., всички чрез адв.Н. В. против определение № 871/10.11.2014 г. по в.ч. гр.дело № 767/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 14.07.2014 г. по гр.дело № 1397/2013 г. на Радомирския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта му, с която се иска отмяна на нотариален акт № 165/1997 г. на Нотариус при Радомирския районен съд.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателите съдът не е преценил всички доводи на страните, че изобщо не е обсъден доводът на жалбоподателите, че разпоредбата на чл.537,ал.2 ГПК не визира само констативни нотариални актове. Посочват, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК не е основал определението върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, тъй като неточно и непълно е изложил позоваването на жалбоподателите относно постановеното от ПОС решение № 79/20.07.2007 г. по в.гр.дело № 163/2005 г. отменило частично решение № 260/22221.01.2004 г. на Р. по гр.дело № 723/2001 г., по отношение на същите страни и на същото основание, но за друг предмет, а именно Р. на основание чл.431,ал.2 ГПК е отменил горепосочения нотариален акт в частта му, с която П. О. дарява дъщеря си В. С. 2/3 ид.части от дворното място, а ПОС, излагайки мотиви на същото правно основание отменя това решение в частта, с която е отменен нотариалния акт с който П. О. е дарила на дъщеря си В. С. 1/12 ид.част от същия имот и вместо него е постановил, че отхвърля иска, предявен от ищците против П. О. и В. С. за отмяна на нотариалния акт, с който първата е дарила на втората 1/12 ид.част от същия и е оставил в сила решението в останалата обжалвана част – т.е. и ПОС на осн.чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е потвърдил отмяната от Р. на нотариалния акт с който е извършна сделката дарение за размера над 1/12 ид.част от имота. Поддържат също, че са допуснати материално правни нарушения от въззивния съд, тъй като изобщо не е разгледал направените оплаквания за необоснованост на определението на Р. и без да вземе предвид изложеното, че както доктрината в лицето на проф.д-р Ж. С. в Българско гражданско процесуално право – пар.198 общи правила за охранителните производства, т.VIII, т.2 посочва, че когато за имот, който принадлежи на трето лице е бил издаден погрешно нотариален акт за собственост в полза на друго лице, издаденият нотариален акт създава правна несигурност, която накърнява пълноценното упражняване на правото на собственост от третото лице, то може и да атакува самия акт с иск по чл.431, ал.2 ГПК, независимо от това дали актът удостоверява самото право на собственост или сделка за нейното прехвърляне. Цитирана е практика на ВС и ВКС. Посочено е, че т.решение № 3/29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено при особено мнение на съдии от ВКС, че жалбоподателите изцяло възприемат становището, изразено в това особено мнение.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. служейки като инструмент за уеднаквяване на практиката, допустимо ли е тълкувателно решение като правен резултат да неглижира и измества правната норма и да дерогира закона – т.решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС, спрямо чл.537,ал.2,изр.3 ГПК, че законодателят в чл.537,ал.2,вкл.изр.3 ГПК не говори само за констативни нотариални актове, че нито е изменил, нито е отменил разпоредбата на посочения текст, за да не бъде прилагана извън констативните нотариални актове. Жалбоподателите сочат, че доктрината също не е променена – проф.Ж.С. в Българсдко гражданско процесуално право пар.198 Общи правила за охранителните производства, т.VIII, т.2 посочва, че „когато за имот, който принадлежи на трето лице е бил издаден погрешно нотариален акт за собственост в полза на друго лице, издаденият нотариален акт създава правна несигурност, която накърнява пълноценното упражняване на правото на собственост от третото лице, то може и да атакува самия акт с иск по чл.431,ал.2 ГПК независимо от това дали актът удостоверява самото право на собственост или сделка за нейното прехвърляне, че в този смисъл е и съдебната практика – 133-85-II, т.р. № 178/86 г. ОСГК и др., 2. какво е значението на особеното мнение на съдии, изразено в тълкувателно решение – от една страна и неговото приложение – от друга страна в случая това по т.решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната жалба П. З. О. и В. П. С., чрез адв.Бл.Б. в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск пред Радомирския районен съд е с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК – положителен установителен иск за собственост върху недвижимия имот – двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. на всеки етаж и на гараж от 22.75 кв.м., построени в собственото на Т. Р. О. дворно място, представляващо парцел IV, пл. № 624 в кв.40 по регулационния план на [населено място], общ.Р. с площ от 1561 кв.м., както следва – Н. Т. Р. на ? ид.част, Б. Д. О. на 1/12 ид.част, З. Д. О. на 1/12 ид.част, Х. Д. О. на 1/12 ид.част, Л. Т. Т., на 1/12 ид.част, М. Д. П. на 1/8 ид.част и П. Д. М. на 1/8 ид.част и за отмяна на нотариален акт № 165, том VIII от 22.12.1997 г. на нотариус при Р., в частта му, с която П. З. О. е дарила на дъщеря си В. П. С. над размера от 1/12 ид.част от двуетажната жилищна сграда с площ от 60 кв.м.
Съдът е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че следва да се прекрати производството по делото в частта по искането за отмяна на посочения нотариален акт. Прието е, че съобразно твърденията в исковата молба, ищците се явяват трети лица, чийто права евентуално са засегнати от сделката – дарение, оформена с описания нотариален акт и поради това искането е с правна квалификация чл.537, ал.2 ГПК. Прието е, че се касае за конститутивен нотариален акт, поради което същият не подлежи на отмяна по този ред. Взета е предвид практиката на ВКС, обективирана в тълкувателно решение №3 от 29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, според която на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, каквато според съда е сделката в настоящия случай.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото в частта, с която се иска отмяна на нотариален акт №165/1997 г. е правилно и следва да се потвърди.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателите, тъй като същите не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването в т.1-ва от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Както се посочи поставените въпроси от жалбоподателите-ищци не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното определение. При липса на ясно и точно формулиран правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд по чл.280,ал.1,т. 3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателите Н. Т. Р., Б. Д. О., З. Д. О., Х. Д. О., Л. П. Т., М. Д. П. и П. Д. М..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 871/10.11.2014 г., постановено по в.ч.гр.дело № 767/2014 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 7716/23.12.2014 г., подадена от ищците Н. Т. Р., Б. Д. О., З. Д. О., Х. Д. О., Л. П. Т., М. Д. П. и П. Д. М., всички чрез адв.Н. В., съдебен адрес [населено място], [улица], № 2, „б”, ет.II, адв.Н.В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: