О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 22.04. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 279/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Б” Е. със седалище в гр. П. чрез процесуалния представител на дружеството адв. В, против определение № 56/13.01.2010 г. по ч. гр. д. № 25/2010 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания съдебен акт е отменено постановеното от Пернишки окръжен съд определение от 02.11.2009 г. по гр. д. № 744/2009 г., с което по молба на „Б” Е. е допуснато обезпечение на бъдещ иск за сумата 401 822.88 лв. срещу „А” ООД чрез налагане на запор върху банкова сметка на ответника по бъдещия иск, вместо което е допуснато обезпечение на иска при условията на парична гаранция в размер на 30 000 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение в частта относно определената парична гаранция и се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с твърдения за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „А” ООД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 31.03.2010 г. Поддържа становище, че частната жалба е процесуално недопустима поради необжалваемост на атакуваното определение, а алтернативно – че същата е неоснователна предвид законосъобразността на определението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка относно допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, но независимо от това е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 от ГПК/, и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /чл.274, ал.3, т.2 от ГПК/.
С обжалваното определение състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по частна жалба срещу постановено по реда на чл.390 и сл. от ГПК първоинстанционно определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Определението по обезпечаване на иск няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по силата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като със същия не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а само се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение по повод на конкретния правен спор чрез постановяване на обезпечителни мерки с привременен характер. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че атакуваното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове, за които в процесуалния закон е предвиден касационен контрол за законосъобразност, което обосновава извод за недопустимост на подадената срещу определението частна касационна жалба.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, съдържащо се в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, което не е изгубило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според дадените с тълкувателното решение задължителни указания, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по повод на обезпечението.
Предвид изложените съображения, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане поради процесуалната й недопустимост.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Б” Е. със седалище в гр. П. против определение № 56/13.01.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 25/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :