О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
гр.С., 31.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1095/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 439 от 07.04.2010 год., постановено по гр.дело № 2269/2009 год. в частта, с която е оставено в сила решение № 2364 от 15.07.2009 год. по гр.дело № 4640/2005 год. по описа на Варненския районен съд, Х-ти състав за допускане делба на дворно място, цялото с площ от 3500 кв.м., находящо се в[населено място], представляващо ПИ 345 в кв.28 по плана на селото при граници: ПИ №№ 346, 347, 344, І-340, V-340.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Н. Д. Д. и Н. Д. К. от[населено място], В. област, представлявани от адвокат К. М. от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса следва ли да бъде допуснат до делба имот, за който липсват данни за съсобственост, тъй като сънаследник е упражнявал владение върху него в период повече от 10 години, което намерение е демонстрирано и приживе на общия наследодател. Прилагат две решения на Върховния съд относно наличие на противоречива практика.
Ответниците по касация М. Н. Д., П. Д. Х., М. Д. Я., Т. Н. Е., Д. Н. К., И. Н. К., П. П. Н., Н. Д. Н., П. Д. Т., М. Н. Костова, Т. К. С., Н. К. Н., Г. Д. И., Д. И. Д., П. Г. П., Р. Г. С., Ж. П. А., М. Н. К., А. К. А. и П. К. Ж., представлявани от адвокат Ж. А. от Варненската адвокатска колегия не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като взе предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ответниците по спора /сега касатори/ не са доказали промяна в намерението на техния общ наследодател и съответно преминаване от държане на делбения имот за другите собственици във владение единствено за себе си, при което са кредитирани свидетелските показания относно обстоятелството, че имотът приживе се е обработвал от Д. С. К., починал на 25.03.1975 год., с помощта на неговите синове и дори да се приеме, че след неговата смърт се е стопанисвал единствено от П. Д. К., починал на 01.07.2003 год., то това обстоятелство не е достатъчно да породи правото да го придобие по давност, доколкото владеейки го за себе си се явява държател по отношение останалите наследници.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено по иска за делба.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК.
Представените решения на състав на І гражданско отделение на Върховния съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 304 от 04.05.1995 год. по гр.дело № 75/1995 год. се отнася до приложението на чл.68, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 ЗС, че претенциите на сънаследника към наследника, който е установил владение върху наследствения имот, не опорочават това владение, а решение № 239 от 29.05.1996 год. по гр.дело № 91/1996 год. относно приложението на същите правни норми – не противоречи на обжалваното: по него е прието, че сънаследник владее имота както за себе си, така и за другите сънаследници, при което може да измени основанието за владение само за себе си, ако отрече правото на останалите сънаследници само ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му да достигне до тяхното съзнание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 439 от 07.04.2010 год., постановено по гр.дело № 2269/2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ