3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
С., 19.04.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 133/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 2319 от 13.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3784/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. С посоченото определение е потвърдено определение от 15.09.2011 г. по т. д. № 2005/2011 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора и делото е изпратено за разглеждане по компетентност на Арбитражен съд при Българска търговско – промишлена палата /АС при БТПП/.
В частната касационна жалба се поддържа, че в резултат на неправилна преценка и тълкуване на арбитражната клауза, с която е аргументиран извода за неподведомственост на правния спор на съдилищата в Република България, въззивният съд е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че като е приел арбитражната клауза за действителна, въпреки съдържащия се в нея предварителен отказ от право на една от страните по договора да сезира арбитражния съд, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на АС при БТПП, обективирана в решение от 14.06.1996 г. по арб. д. № 82/95 г., и с практиката на ВС в решение № 542/21.11.1988 г. по гр. д. № 467/88 г.
Ответникът [фирма] – [населено място], е депозирал писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК, в който изразява становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 2005/2011 г. и делото е изпратено за разглеждане на АС при БТПП, Софийски апелативен съд е приел за основателно релевираното в отговора на исковата молба възражение на ответника [фирма] за неподведомственост на въведения с иска на [фирма] правен спор на съдилищата в Република България поради наличие на арбитражно споразумение между страните за разглеждане на спора от АС при БТПП. След преценка на арбитражното споразумение, оформено като клауза в сключения на 08.07.2008 г. договор за лизинг между [фирма] и [фирма], въззивният съд е достигнал до извод, че арбитражното споразумение е валидно, тъй като е оформено писмено в съответствие с изискването на чл.19 ГПК и се отнася до спор, чието разрешаване не е от изключителната компетентност на държавния съд. Като неоснователен е преценен доводът на ищеца – частен жалбоподател за недействителност на арбитражното споразумение поради съдържащата се в него уговорка правото на избор за сезиране на избрания арбитражен съд да принадлежи само на една от страните – ответникът [фирма]. Изложени са съображения, че в частта относно уговорката, лишаваща предварително другата страна – [фирма], от правото на избор на подведомественост, арбитражното споразумение е недействително, но тази частична недействителност не влече недействителност на цялото споразумение за отнасяне на споровете по повод на договора от 08.07.2008 г. за разглеждане от АС при БТПП.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с действителността на арбитражното споразумение, е значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е осъществена поддържаната от частния жалбоподател допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Цитираното арбитражно решение по арб. д. № 82/1995 г. на АС при БТПП не е представено от жалбоподателя, но независимо от произнасянето в него това решение е без значение за достъпа до касационен контрол с оглед указанията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които решенията на арбитражните съдилища не формират съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решението по гр. д. 467/1988 г. на ВС, І г. о., не доказва противоречива практика на съдилищата по релевантния за изхода на конкретното дело правен въпрос за действителност на арбитражното споразумение, послужило като основание за прекратяване на производството по предявения от [фирма] иск и за изпращане на делото по компетентност на избрания от страните арбитражен съд. В посоченото решение е прието, че предварителният отказ от субективни права като правото на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, правото на наследство, правото на обжалване и др. е недействителен. Същото становище е застъпено и в обжалваното определение, в което въззивният съд е приел за недействителна частта от арбитражното споразумение, лишаваща предварително една от страните от правото да сезира арбитражния съд в случай на спор, попадащ под действието на споразумението. Липсата на противоречие между въззивното определение и представеното от частния жалбоподател съдебно решение изключва достъпа до касация на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Що се отнася до преценката на въззивния съд, че недействителността на арбитражното споразумение е само частична, същата е от значение за правилността на обжалваното определение, която според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на ревизиране в стадия за селекция на касационните жалби.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2319 от 13.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 3784/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :