4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 30.04.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 784/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 46 от 24.02.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2/2012 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 311 от 13.20.2011 г. по гр. д. № 388/2011 г. на Севлиевски районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че Г. Н. М. в качеството на [фирма] не дължи сумата 10 347.48 лв., начислена с фактура № [ЕГН]/14.02.2011 г. като корекция на неточно измерена електрическа енергия, и в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на сумата 1 176 лв.
В касационната жалба са изложени подробни доводи за наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, водещи до неправилност на обжалваното решение. Касаторът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на направените разноски.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с въпроса за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на средството за търговско измерване. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирано с необходимостта от промяна на създадената от Върховния касационен съд, но неправилна според касатора, съдебна практика по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката.
Ответницата по касация Г. Н. М. в качеството на [фирма] – [населено място], обл. Г., не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за несъществуване на задължение за плащане на сумата 10 347.48 лв., начислена от ответника с фактура № [ЕГН]/14.02.2011 г. въз основа на констативен протокол от 04.01.2011 г. и представляваща корекция на сметка за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за периода 20.07.2010 г. – 31.12.2010 г. за обект в [населено място], Габровски окръжен съд е приел, че ответникът [фирма] не е доказал наличието на предпоставки за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената от ищцата електрическа енергия за процесния период и начина, по който е определен размера на корекционната сума. Въззивният съд е преценил, че по делото няма доказателства за причинна връзка между твърдяното неправилно измерване /отчитане/ на електрическата енергия, ползвана в имота на ищцата, и поведението на последната като страна по договора за продажба на електрическа енергия. Изложил е съображения, че констатираната от служители на ответното дружество външна намеса в средството за търговско измерване на електрическата енергия в имота на ответницата, изразяваща се в демонтаж на осигурителните пломби, не може да послужи като основание за коригиране на сметката, след като не е доказано външната намеса да е последица от поведение на абоната, нарушаващо въведените в чл.54 от ОУ към договора забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване. В тази насока съдът е съобразил и безспорния по делото факт, че средството за търговско измерване не е било монтирано в границите на имота, а извън тях, в намиращ се на около 400 м. от най-близката сграда трафопост. Като се е позовал на създадена по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, Габровски окръжен съд е направил решаващия извод, че с оглед равнопоставеността на страните в договорното правоотношение и установения с чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност за ответника не е съществувало законово основание да корогира едностранно сметката на ищцата – потребител за ползвана електрическа енергия, а ищцата не следва да заплаща едностранно начислената корекционна сума, след като не е доказано да е нарушила виновно задълженията си по договора.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е изпълнено допълнителното изискване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По въпроса за правната възможност доставчикът да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през минал период електрическа енергия е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения. Освен цитираното от въззивния съд решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., съществуват и множество други решения на състави на ВКС, Търговска колегия, като напр. решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г. и решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г., в които е прието, че : Извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишено от законово основание; Коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност; Доставчикът на електроенергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приети от самия него общи условия, които поради неравноправния си характер са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. При наличие на задължителна практика по обусловилия изхода на делото правен въпрос искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неоснователно. Настоящият съдебен състав поддържа изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика, която е съобразена и от въззивния съд, а фактът, че касаторът я счита за неправилна, сам по себе си не налага промяната й в желаната от него насока.
Не може да бъде споделена тезата в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради явното противоречие между създадената от Търговска колегия на ВКС задължителна практика и практиката на Гражданска колегия на ВКС по въпроса за правоприлагането по аналогия в случай на празнота в правото. Задължителната практика по значимия за изхода на делото правен въпрос, създадена от Търговска колегия на ВКС, се базира на съществувалата към момента на възникване на спорното правоотношение законодателна уредба на правоотношенията по доставка и потребление на електрическа енергия. Отричането на правото на доставчика да коригира сметките на потребителите за вече доставена и начислена електроенергия е последица от отсъствието на призната по законодателен път възможност за извършване на такава корекция, а не от празнота в закона или в правото, пораждаща необходимост от правоприлагане по аналогия.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Габровски окръжен съд въззивно решение по в. гр. д. № 2/2012 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 24.02.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2/2012 г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :