2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3774 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №36,постановено на 25.01.2013г. от тричленен състав на ВКС, ІІ ГО по гр.д.№941/2012г. е оставена без разглеждане касационна жалба вх.№80548/27.07.2012г.,подадена от П. Т. Р. и Д. А. Р.,заявена чрез адв.Д.Х. от САК срещу въззивно решение от 21.05.2012г. по гр.в.д.№13144/2010г. на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решение от 30.04.2010г. по гр.д.№7219/2002 на СРС по извършване на делбата досежно отхвърлените като погасени по давност претенции по сметки по чл.286 ГПК/отм./ за извършени в делбения имот подобрения,като процесуално недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК.
Определението е обжалвано от П. Т. Р. и Д. А. Р. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат,че определяйки на основание чл.280,ал.2 ГПК касационната им жалба за недопустима ВКС потвърждава напълно незаконосъобразните изводи относно погасителната давност на претенцията по чл.280 ГПК/отм./ за извършени подобрения и относно приложението на правната норма на чл.19 СК. Молят определението да бъде отменено и да бъде допуснато касационно обжалване.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалбата К. Т. Р. изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от П. Т. Р. и Д. А. Р. касационна жалба срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.05.2012г. по гр.д.№13144/2010г. в частта,с която са били отхвърлени като погасени по давност претенции по сметки по чл.286 ГПК/отм./, следва да бъде оставена без разглеждане , тричленният състав на ІІ ГО на ВКС е приел,че цената на всеки един от обективно съединените облигационни искове по сметки е под 5000лв., поради което и подадената жалба е процесуално недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице.
Разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изрично предвижда,че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. В случая във втората фаза на делбеното производство са заявени по реда на чл.286 ГПК/отм./ за общо разглеждане при условията на последващо обективно съединяване искове за заплащане на извършени в съсобствения имот подобрения.Размерът на всяка една от заявените по реда на чл.286 ГПК/отм./ претенции е уточнен с молба от 05.11.2009г.,като претендираните суми по всяка една от тези претенции е под 5000лв. и съответно решението по въззивното дело не може да подлежи на касационно обжалване в частта,с която съдът се е произнесъл по така заявените искове.
Неоснователно е оплакването,че по този начин ВКС е потвърдил напълно незаконосъобразните изводи относно погасителната давност на претенцията по чл.286 ГПК/отм./ и относно приложението на правната норма на чл.19 СК. В обжалваното определение тричленният състав на ІІ ГО на ВКС не се е произнасял по правилността на постановеното от въззивния съд решение,не го е потвърдил,нито е формирал извод за правилността на изводите на въззивния съд по разгледаните от него въпроси, свързани със спорния предмет. Изводът за недопустимостта на касационното обжалване е основан на установено в процесуалния закон императивно процесуално изискване ,а не на правилността на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №36/25.01.2013г. на тричленен състав на ВКС,ІІ ГО,постановено по гр.д.№941/2012г. в частта,с която оставена без разглеждане касационна жалба вх.№80548/27.07.2012г., подадена от П. Т. Р. и Д. А. Р.,заявена чрез адв.Д.Х. от САК срещу въззивно решение от 21.05.2012г. по гр.в.д.№13144/2010г. на Софийски градски съд в частта,с която е потвърдено решение от 30.04.2010г. по гр.д.№7219/2002 на СРС по извършване на делбата досежно отхвърлените като погасени по давност претенции по сметки по чл.286 ГПК/отм./ за извършени в делбения имот подобрения,като процесуално недопустима на основание чл.280,ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: