О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
Гр.С., 14.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. Б.
П. Х.
изслуша докладваното от съдия П. Х.
ч.т.д. № 1006/2016 год.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Б. в качеството му на процесуален пълномощник на Е. С. Р., против определение № 123/13.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 5224/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 31.07.2015 г. по т.д.№ 1763/2011 г. по описа на Софийския градски съд, VІ ТО, І състав. С акта на СГС не е уважена молба на жалбоподателя по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението за внасяне на разноски /депозит/ за служебно допусната съдебно-кинематографична експертиза в размер на 600 лв.
В частната жалба се съдържат доводи, че обжалваното определение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на закона, поради което се претендира отмяната му.
В отделно изложение съобразно чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение е в противоречие с практиката на ВКС, онагледена с решение № 341/2.07.2010 г. по гр.д.№ 177/2010 г. на ІІ ГО.
Насрещната по жалбата страна – ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР НА МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, чрез процесуалния си представител адв. М. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на определението на САС до касационен контрол.
Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с предмета на спора, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК вр. т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.
За да потвърди определението на СГС в посочения по-горе смисъл, въззивният съд е съобразил, че с определение от 15.06.2015 г. по делото е допусната съдебно-кинематографична експертиза по инициатива на съда за проверка на вече събрани доказателства и изясняване на нововъзникнал въпрос, като дължимият депозит от 600 лв. е авансово възложен на ищеца Р.. От своя страна той е поискал да бъде освободен от горното задължение, поради недостиг на средства, признат от съда по същото дело с определение по чл.83 ГПК, поддържайки, че декларираните в тази връзка факти и обстоятелства не са се променили. На ищеца е указано да представи декларация за актуално имуществено състояние и документи, установяващи декларираните обстоятелства, с определение от 23.06.2015 г. Това не е било сторено, вкл. в продължения по реда на чл.63 ГПК срок, поради което СГС е постановил обжалваното определение от 31.07.2015 г. Съставът на САС е взел предвид, че въз основа на декларация по чл.83 ал.2 ГПК от 28.05.2013 г. ищецът е освободен частично от внасяне на разноски по делото – до размер на 500 лв. по повод предходна експертиза, назначена с определение от 15.04.2013 г. Съобразил е, че декларацията, освен неактуална, е непълна – в нея липсват данни за източниците на средства за издръжка на съпругата на ищеца, както и не са представени никакви доказателства относно реално получаваните доходи; че това е и единствената декларация от 2013 г. до настоящия момент, включително доказателства за доходите, семейното положение и имущественото състояние на лицето и неговото семейство и трудовата им заетост не са представени с частната жалба. Същевременно жалбоподателят не е бил освободен от държавна такса, нито е ползвал безплатна адвокатска помощ като материално затруднено лице. С оглед така установените факти въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащането на разноски по назначената експертиза, а обстоятелството в чия тежест е възложено заплащането на разноските за изготвяне на експертизата, е преценено като ирелевантно за предмета на спора.
Съдебният състав на ВКС, ТК, второ отделение намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на САС, по следните доводи: С оглед селектирането на касационната жалба по реда на чл. 280 ал. 1 ГПК, при липса на опасност от невалидност /недопустимост/ на обжалвания акт, е необходимо касационният съд да е сезиран с изрично и ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. При липсата на правен въпрос, касационната инстанция няма правомощие да го извежда от оплакванията в жалбата и приложенията й. В този смисъл са задължителните указания в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. В случая в изложението, с което следва да се обосноват основанията за допускането на касационно обжалване, не са формулирани никакви конкретни правни въпроси от значение за изхода на спора. Същевременно посочената задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК е неотносима към спорния предмет и съответно – към решаващата воля на въззивния съд, т.к. касае не приложението на чл. 83 ал. 2 ГПК, а правомощията на съда служебно да събира доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателят не е установил наличието на поддържаните от него основания за достъп до касация и такъв не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 123/13.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 5224/2015 г. на Софийския апелативен съд, ТО, V състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: