О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София, 29.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 941/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. П. К. от [населено място] срещу определение № 698 от 29.12.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2016 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на И. П. К. срещу определение № 60 от 07.01.2016 г. по ч. гр. д. № 5486/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.10.2015 г. по гр. д. № 11621/2015 г. на Софийски градски съд за оставяне без разглеждане жалбата на И. К. срещу действията на ЧСИ № 841 Н. М. по изп. дело № 20158410400368, изразяващи се в публична продан на недвижим имот на 14.07.2015 г., и за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и постановено в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. По съображения в жалбата моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на частната касационна жалба, евентуално – за администриране на жалбата като молба за отмяна на постановлението за възлагане по изпълнително дело № 20158410400368.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. В отговора по чл.276, ал.1 ГПК е направено възражение за недопустимост на жалбата поради липса на процесуалноправна легитимация и правен интерес за частния жалбоподател да обжалва извършените в изпълнителното производство действия.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК съдебен акт. Производството пред първия състав на ВКС, в рамките на което е постановено обжалваното определение, е образувано по частна касационна жалба на жалбоподателя в настоящото производство. Оставянето на частната касационна жалба без разглежда обуславя правен интерес за жалбоподателя да обжалва определението и го легитимира като надлежна страна в производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За легитимацията за обжалване на определението за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане е ирелевантно дали жалбоподателят е носител на вземането, предмет на изпълнителното производство, поради което възражението на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на И. К. срещу определението по ч. гр. д. № 5486/2015 г. на Софийски градски съд, съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е приел, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Съдебният състав е аргументирал извода си със задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС – т.3, според които определенията на апелативния съд в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на жалба срещу действия на съдебния изпълнител, са окончателни и е недопустимо да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд. Като е преценил, че поради принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение са запазили действието си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., съставът на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС е счел сезиращата го жалба за процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане.
Определението за оставяне на частната касационна жалба без разглеждане е правилно.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2015 г. по тълкувателно дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно и в него окръжният съд действа като контролно – отменителна, а не като въззивна инстанция. Предвид характера на производството актът, с който окръжният съд се произнася по съществото на подадена жалба срещу действия на съдебния изпълнител, е окончателен и не подлежи на обжалване по силата на чл.437, ал.4 ГПК. Последващ инстанционен контрол върху акта на окръжния съд, постановен в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител, е възможен и допустим само в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо. В посочената хипотеза функционално компетентен да разгледа частната жалба срещу определението на окръжния съд за оставяне на жалбата без разглеждане и/или за прекратяване на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чийто акт е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол от страна на Върховния касационен съд. В трайната практика на ВКС – напр. определение № 65/21.03.2016 г. по ч. гр. д. № 1026/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 86/27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 792/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 188/04.07.2016 г. по ч. гр. д. № 906/2016 г. на ВКС, І г. о., определение № 148/13.04.2015 г. по ч. гр. д. № 1583/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че поради непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител постановките в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС са запазили действието си и след влизане в сила на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
Предмет на обжалване с подадената пред първия състав на ВКС частна касационна жалба е определение, с което Софийски апелативен съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител. Изводът на съдебния състав, че определението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, е законосъобразен и съответства на задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Отказът на съдебния състав да разгледа частната касационна жалба по същество произтича от липсата на уредена в закона възможност за обжалване на определението на апелативния съд, поради което не може да се квалифицира като недопустим отказ от правосъдие, както неоснователно се поддържа в частната жалба. Задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението”, на които се позовава жалбоподателят, са неотносими към обжалваемостта на постановеното от Софийски апелативен съд определение и не могат да обосноват допустимост на оставената без разглеждане частна касационна жалба.
По изложените съображения обжалваното определение по ч. т. д. № 1137/2016 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 698 от 29.12.2016 г., постановено по ч. т. д. № 1137/2016 г. от състав на Второ отделение при Търговска колегия на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :