4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
С., 11.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на eдинадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2899/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 14112 от 14.08.2017 г., подадена от Р. Б. Б. – М., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1530/30.06.2017 г. по в.гр.д. № 6054/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на Р. М. срещу ЗК [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 48 000 лв. до предявения размер от 150 000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Жалбоподателката счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл.52 ЗЗД, а наведеното от ответника възражение за съпричиняване необосновано е уважено от съда, тъй като то не е доказано при условие на пълно и главно доказване. По съображения в жалбата се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част и уважаване на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ в предявения размер, ведно със законната лихва и разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси; 2. За да е налице съпричиняване следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск и 3. Несъобразяването на пешеходец с разпоредбите на чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП води ли задължително до отказ от обезвреда или при установена вина на водача на МПС води до прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. По въпросите се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК /в редакция преди изм. на ГПК – ДВ бр.86/2017/, с позоваване на приложена практика на ВКС.
Ответникът по касация – ЗК [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва поддържаните от жалбоподателката основания за допускане на касация. Съображения в подкрепа на становището са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ и съобразявайки обхвата на въззивното производство, с оглед необжалваната от ответника осъдителна част за присъдено на ищцата обезщетение в размер на 30 000 лв., решаващият съдебен състав е приел следното: В резултат на настъпило на 20.03.2013 г. ПТП в [населено място], [улица], ищцата е получила следните увреждания: политравма, контузия на главата, мозъчна контузия, охлузване на лява теменна област, счупване на лявата ключица, счупване на хирургичната шийка на дясната раменна кост, счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост, счупване на лявата срамна кост, счупване на двете седалищни кости и счупване на сакралната кост на таза. Част от травмите са излекувани, без негативни последици, с изключение на ограниченото движение на лявата раменна става и необходимостта от подмяна с изкуствена става на дясната раменна става, поради асептична некроза. Отчитайки претърпените болки и страдания от ищцата, доказани от приетите медицински експертизи и събраните гласни доказателства, както и установеното от психиатричната експертиза посттравматично стресово разстройство на ищцата, със симптоми на повишена тревожност, въззивният съд е приел, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 80 000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г. относно: възрастта и общественото положение на пострадалата, вида и броя на травматичните увреждания, периода на интензивни болки и страдания, общият лечебен и възстановителен период, както и обществено-икономическите условия и лимита на застрахователно покритие към датата на произшествието. Определеният общ размер на обезщетението е редуциран, с оглед възприетото за основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Приносът на пострадалата ищца е определен на 40%, предвид установения механизъм на ПТП и при отчитане на конкретното поведение на ищцата – пресичане на пътното платно на необозначено място и при наличие на светофарна уредба в близост, с което тя е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Първият правен въпрос, относим към критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, в т.ч. и съобразяване на лимитите на застрахователно покритие в рамките на конкретните социално-икономически условия към момента на увреждането, е изцяло релевантен към правилността на въззивното решение. Доколко въззивният съд правилно е отчел този критерий, в каквато насока са и оплакванията в жалбата, не би могло да се преценява в производството по чл.288 ГПК, предвид липсата на тъждество между основанията за достъп до касация и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Въпросите, свързани с приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД и определяне на съотношението на приноса на пострадалото лице и делинквента, принципно попадат в обхвата на основния селективен критерий, независимо от частичното им неточно формулиране. В случая няма отказ от обезвреда /въпрос № 3/, нито въззивният съд е извел предположение за поставяне в риск /въпрос № 2/. Не може да се счете за доказана обаче допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при произнасяне по надлежно релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване, съдът е взел предвид именно конкретното поведение на пострадалата ищца, с което тя обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Що се касае до квалифицирането на това поведение като нарушение по чл.113, ал.1,т.3 от ЗДвП, то това е без съществено значение за наличието и степента на съпричиняване, съответно за причинната връзка между поведението на пострадалата и противоправното поведение на водачката на лекия автомобил. Поради това, липсват данни за допуснато от въззивния съдебен състав отклонение от задължителната практика на ВКС, на част от която се позовава и жалбоподателката.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1530/30.06.2017 г. по в.гр.д. № 6054/2016 г. на Апелативен съд – С., 10 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: