О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
гр.София,23.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1213/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. И. С. от гр. В. е подал касационна жалба вх. № 2* от 26.08.2009 год. срещу въззивното решение № 978 от 07.07.2009 год. по в.гр.дело № 1579/2009 год. на Варненския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна и отхвърляне на предявения иск за делба или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи: а/ противоречие на въззивното решение с т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, като се твърди, че окръжният съд е възприел заключенията на назначените почеркови експертизи, без да съобрази, че вещите лица нямат медицинско образование и квалификация, а по делото била представена медицинска документация, установяваща конкретни заболявания, които влияят върху двигателната активност на крайниците, и в частност върху начина на писане. Касаторът поддържа, че е поискал назначаване на комплексна експертиза, която да анализира връзката между почерка на И. С. Д. и здравословното му състояние или нова съдебно-почеркова експертиза, както и на съдебномедицинска експертиза за установяване към 1990-1993 год. дали заболяванията на И. С. Д. се отразяват върху почерка му и върху координацията на движение на ръката, натиска, размера на почерка/буквите/, наклона на почерка/буквите/, разтегнатостта и свързаността; б/ според касатора, настоящият спор има значение за точното прилагане на закона /чл.157 ГПК, отм./ и разпоредбите на Закона за наследството, както и за развитието на правото, касаещо приложението на изследванията на Ч. и М. , както и на таблицата на Г. за регреса на двигателната активност, които не били взети предвид от вещите лица, позоваващи се на „Ръководство за извършване на съдебно-почеркови експертизи” на проф. В.
П. да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е допуснал да се извърши делба на апартамент № 80 в бл.18, вх. В, ет.5 на ж.к.”Ч”, гр. В. с площ 51.97 кв.м. и принадлежащото му избено помещение от 12 кв.м., при квоти: 4/18 идеални части за К. И. К.; 4/18 идеални части за Д. И. Х.; 7/18 идеални части за Е. И. С./сега касатор/ и 3/18 идеални части за Д. Я. С.. Б. е, че съделителите са наследници на И. С. Д. , починал на 01.03.2000 год., който заедно със съпругата си С. Д. Д. придобил процесния апартамент по договор за продажба от 11.07.1972 год. Първите две съделителки, както и касаторът са деца на И. С. Д. , а Д. Я. С. е пряк наследник на починалата на 08.03.1988 год. съпруга на наследодателя –. В. съд приел, че представеното пред него саморъчно завещание от 29.03.1994 год., съгласно което И. С. Д. завещава на сина си Е. И. С. цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно на основание чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, тъй като не било доказано текстът на завещанието да е бил написан от лицето, сочено за негов автор. Съдът се е позовал на заключенията на двете тричленни графологически експертизи, според които текстът на завещанието не е изписан от лицето, изпълнило текста на представените като изходящ от И. С. Д. сравнителен материал – два броя декларации от 22.02.1972 год. и молба до председателя на ГНС с вх. № 5-И/23.02.1972 год., както и на втората тричленна съдебно-графологическа експертиза, съгласно което текстът на завещанието не е изписан и от лицето, изписало текста на молба за пенсиониране от 20.12.1990 год. Според втората тричленна експертиза, текстът на молбата от 20.12.1990 год. не е изписан от лицето, изписало текста в предходните декларации и молбата от 1972 год. Въззивният съд е възприел заключенията на двете тричленни експертизи и в частта, с която според вещите лица, текстът на завещанието е изписан от лицето, написало текста на документа, озаглавен „С”.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Липсва твърдяното противоречие с т.10 на тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателния акт, допускането на експертизи може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, независимо от акцентирането върху състезателното начало в процеса, според което страните сочат фактите за твърдените от тях правоотношения и доказателствата, които ги подкрепят.
С молба вх. № 661 от 10.01.2009 год. /л.200 от делото пред ВОС/ касаторът е оспорил заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от експерти в ЦЕКИИ към НИКК-МВР на 29.12.2008 год. и е поискал от въззивния съд алтернативно: а/ да бъдат поставени допълнителни въпроси към авторите на експертизата или б/ да бъде определен друг състав, или в/ да бъде включено в нея съответно медицинско лице. Искането е било основано на данните, съдържащи се в епикризата от престоя на И. С. Д. във Второ неврологично отделение за съдови заболявания на нервната система от 08.01.1990 год./л.203/, експертно решение № 2* от 13.12.1990 год./л.204/ и експертно решение № 0* от 24.01.1994 год. /л.205/ за „левостранна централна хемипареза”, съотв. „левостр.тежка центр.хемипареза”, съотв. „левостр.центр.спастична хемипареза”. При изпълнението на съдебна поръчка № 115/2008 год. на Софийския районен съд-бюро „Д” на 25.01.2009 год., когато е прието заключението, предмет на протокол № 08/ДОК от 29.12.2008 год. на вещите лица са били зададени въпроси, формулирани с молба вх. № 7372/22.01.2009 год., между които /п.1 и п.2/, касаещи изводите на експертите в т.3 на раздел осми „И” от експертизата, основани на данните в експертните решения от 13.12.1990 год. и от 24.01.1994 год. При приемане на заключението от изпълняващия поръчката съд, от името на експертите е отговорило вещото лице Д. М. Н. , което е обяснило, че по т.5.3 от задачите на експертизата е било обсъдено „състоянието на почерка като сравнителен материал, отнесено към датата на написване на завещанието и датата на експертните решения от 1990 година и от 1994 година, т.е. извършили сме съпоставяне към датата на написване на документите и здравословното състояние на Д. ;… сме посочили, че ако приемем, че все пак въпреки написаното в експертното решение, че лицето е можело да пише, което показва, че не сме изключили тази възможност именно защото не сме медицински специалисти, тогава вече сме обсъдили от гледна точка на нашето ръководство за извършване на почеркови изследвания, и по специално раздела за установяване на умишлени и неумишлени изменения на почерка…”. В т.2 от експертизата е прието, че „при изписването на знаците има забавяне на темпа, което е проявено в относително по-силния и равномерен натиск, но в щрихите и връзките между тях не се наблюдават неравномерности и колебания, а на места са направени връзки /сн.5-отметката в зелено/, които предполагат добра координация на движението. Всичко това показва, че в случая не става дума за забавяне породено от естествени причини, а за умишлено снижаване на темпа”. Заключението е основано на съществените съвпадения между почерка в завещанието и този, озаглавен „С”, съотв. на съществените различия с почерка в другите образци.
В заседанието на 06.04.2009 год. по в.гр.дело № 1579/2007 год. на Варненския окръжен съд, когато е приета и приобщена към делото съдебната поръчка, първоначално е допусната нова, трета поред тройна съдебно-графологична експертиза, но с определение № 1* от 21.04.2009 год. съдът, след като е приел, че на същите въпроси са отговорили двете тричленни експертизи, е оставил без уважение това доказателствено искане на касатора. В заседанието на 08.06.2009 год., когато са проведени и устните състезания, страните, в т.ч. и пълномощникът на касатора са заявили, че нямат искания по доказателствата.
Предвид на това, няма основания да се приеме, че въззивният съд е бил длъжен и служебно да назначи нова тройна съдебно-графологична експертиза, респ. съдебномедицинска експертиза, поради което обжалваното решение не противоречи на т.10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. по т.гр.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, което означава, че липсва твърдяната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Не е налице и предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Необходимост от произнасяне на Върховния касационен съд по реда на чл.290 ГПК се поражда ако: а/ произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на съществуващи непълноти или неясноти на правни норми или б/ съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ изоставя се едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Нито една от тези алтернативни хипотези в случая не е налице. Твърдението, че при изготвяне на заключението на тройната съдебно-графологична експертиза от 29.12.2008 год. вещите лица не са използвали резултатите от изследванията на Ч. и М. , както и таблицата на Г. за регреса на двигателната активност за сметка на „Р”, сами по себе си не обосновават необходимост от разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като не се сочат конкретни слабости на методите на изследване на споменатото ръководство, които да са послужили като основание на експертните изводи.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 978 от 07.07.2009 год. по в.гр.дело № 1579/2009 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 26.08.2009 год. на Е. И. С. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/