О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№294
София.19.05. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 52/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л” А. , гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Е, чрез процесуалния му пълномощник, срещу постановеното по реда на чл.196, във вр. с чл.218з ГПК/отм./ решение № 1049/21.07.2009 г. по гр.д. № 2271/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 07.06.2004 г. по т.д. № 1013/2002 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав за отхвърляне на предявения от „Л” А. против А. за д. в. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗСДВ за установяване, че дружеството няма задължения към държавата, така както са посочени в Акт № 257 за установяване на частно държавно вземане от 26.07.2002 г. на изпълнителния директор на АДВ.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивната инстанция за валидност на договора за уреждане задълженията към държавата и за непогасяване на вземането съгл. § 6а от ПЗРЗППДОП. Твърди, че не са съобразени извършените преди подписване на договора плащания, а преценката на събраните доказателствени средства не съответства на изискванията на чл.188 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за делото, свързани с извършените частични плащания по договорите за кредит преди подписване на договора от 10.06.1998 г., както и с правомощията на съда при констатирано несъответствие между установената в Акта за установяване на частно държавно вземане сума и действително дължимата. Формулиран е и процесуалноправен въпрос, свързан с преценка на събраните по делото доказателствени средства. Твърди се, че разрешаването на тези въпроси от въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Представени са Р. на АС – София по т.д. № 1831/2005 г., Р.на АС – София по т.д. № 2318/2005 г. и Р. № 357/23.04.2007 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е оставено в сила второто посочено въззивно решение.
По делото е постъпила и частна жалба от А. за д. в. срещу въззивното решение в частта за разноските.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, гр. С., като правоприемник на А. за д. вземания/§36 ал.1 от ПЗР на ЗИДДОПК/, чрез пълномощника си, е заявил становище за липса на основания за допускане на касационно разглеждане на делото, а по същество за правилност на атакуваното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първата инстанция за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск по чл.87, ал.3 от Закона за събиране на държавните вземания/ отм./, въззивният съд, след преценка на събраните в процеса доказателствени средства и съобразяване на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС за изследване и установяване размера на главницата, на редовни и наказателни лихви, дължими към датата на съставяне на Акт № 257 за установяване на частно държавно вземане, след отчитане на извършени от ищеца погашения след сключване на договора по ЗУНК за определяне размера на задължението към държавата, е приел, че размерът на задълженията по валутните кредити, преоформени по ЗУНК съответства на установените с акта на изпълнителния директор на АДВ. Въззивната инстанция е преценила като неоснователни възраженията за нищожност на договора по ЗУНК, както и за приложимост на §6а ПЗР на ЗППДОбП.
Настоящият състав на Търговска колегия на ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне. Този извод е обусловен от служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността на съдебното решение, което се разпростира и в стадия по селекция по чл.288, във вр. с чл.280 ГПК, както и от вероятността за нищожност на обжалвания въззивен съдебен акт предвид констатирано различие в съдебния състав, завършил разглеждането на гр.д. № 2271/2008 г. и състава, постановил въззивното решение. В тази насока са и задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1049/21.07.2009 г. по гр.д. № 2271/2008 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора- „Л” А. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 47 675.50 /четиридесет и седем хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в срок, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: