2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 15.07. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 1512/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 154162/11.12.2015г. на Н. Б. Н. срещу определението от 17.11.2015 г. по ч. гр. дело № 1555/2015г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV „Д“ въззивен състав.
Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по частната жалба.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението от 17.11.2015 г. по ч. гр. дело № 1555/2015 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение подадената от Н. Б. Н. и С. Л. Б. частна жалба срещу разпореждане от 13.06.2013 г. по гр. дело № 11852/2010г. на Софийски районен съд, III г.о., 87 състав, с което съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която исковете за установяване на вземането на [фирма] са уважени, както и за разноските по заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Разпореждането по чл. 407, ал. 1 ГПК, с което компетентният съд се произнася по искането за издаване на изпълнителен лист, подлежи на двуинстанционно разглеждане. С произнасянето на въззивния съд по същество, по подадената срещу това разпореждане частна жалба, е изчерпан предвидения в чл. 407, ал. 1 ГПК инстанционен контрол. Постановеното от въззивния съд определение не попада и в обхвата на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не потвърждава преграждащо развитието на производството определение или разпореждане. Относно недопустимостта за касационно обжалване на постановеното въззивно определение следва да се има предвид т. 6 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, приложимо с оглед идентичната правна уредба на чл. 407 ГПК спрямо тълкуваната от ОСГК на ВКС с посоченото ТР на ОСГК норма на чл. 244 ГПК- отм., обуславяща приложимост на приетото правно разрешение от ОСГК и при действието на ГПК – 2007 г. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на въззивното определение не пораждат за частната жалбоподателка процесуално право, каквото процесуалният закон не признава. Н. на постановеното от въззивния съд определение обуславя недопустимост на частната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производството да се прекрати.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 154162/11.12.2015 г., подадена от Н. Б. Н. срещу определението от 17.11.2015 г. по ч. гр. дело № 1555/2015 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, IV „Д“ въззивен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 1512/2016 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: