О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 295
С., 31.03.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 192/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. Р. М. е подала касационна жалба срещу решение № 107 от 29.10.2009 г. по гр.д. № 135 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] , с което е оставено в сила решение № 101 от 16.06.2008 г. по гр.д. № 209 от 2007 г. на Т. районен съд и е отхвърлен предявеният от Е. Р. М. срещу А. Х. М. , С. И. С. , Ф. И. М. и М. И. С. ревандикационен иск за нива от 30 дка в м. “К.” в землището на[населено място] , представляваща имот № 013012 и нива с площ от 10 дка в землището на същото село , представляваща имот № 009009. В касационната жалба прави оплаквания , че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и е необосновано- касационни основания по чл.281 ,т.3 ГПК.
Касаторката е представила изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право процесуален и материално правен въпрос без обаче за го посочи, като отново прави оплакване за неправилност на решението. Счита , че следва да се допусне касационна проверка на съдебният акт при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да посочва правният проблем който налага създаване на нова съдебна практика или промяна и актуализиране на вече съществуващата. Представя съдебни решения.
Ответника А. Х. М. е представил отговор , в който изразява становището си, че не са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касация на въззивното решение. Изрично отбелязва , че соченият от касаторката въпрос за ревандикационният иск, всъщност е правната квалификация на спора. В отговора освен това е посочено, че макар въззивният съд да не се е произнесъл по наведеното възражение за придобиване на имотите по давност от страна на ответниците, решението като краен извод е правилно и не следва да се допусне до касация.
Ответниците С. И. Селиманов , Ф. И. М. и М. И. С. не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Е. Р. М., защото С. окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, свързана с исковете за ревандикация . В мотивите си е обсъдил събраният доказателствен материал и е посочил, че липсват писмени документи, установяващи наличието на осиновяване от страна на втория съпруг на бабата на касаторката на нейната майка Ф. Р. М..
Въззивният съд е разгледал и отхвърлил предявеният от Е. Р. М. ревандикационен иск за двата земеделски имота . Приел е за безспорен факта, че собственик на тези имоти към датата на обобществяването им е бил М. А. А. /Ч./, починал на 10.09.1972 г. Основния спорен въпрос е бил за наследствената връзка между ищцата и М. А., тъй като по делото липсват документи , че майка й Ф. Р. М., род. на 27.05.1922 г. е била осиновена от него. Отметката в регистъра на населението ,че е налице осиновяване не представлява надлежният документ, които установява този факт с правно значение. Отбелязано е, че към 1940 г.[населено място], което се намира в Ю. Д. е било в границите на Р. и за осиновяванията са се прилагали румънските граждански закони и че факта е следвало да се установи с писмени доказателства. Липсата на категорично потвърдена наследствена връзка е мотивирала въззивният съд да отхвърли осъдителният иск за собственост. В решението е подчертано, че не са налага изследване на възражението за придобивна давност , направено от ответниците, тъй като при наличните доказателства иска се явява неоснователен.
С касационната жалба не са поставени въпроси, които налагат касация на решението и само на това основание не следва да се допусне разглеждане на съдебният акт от Върховния касационен съд. Поставените в изложението въпроси касаят правилността му, а не се отнасят до наличието на въпроси по които следва да се формира нова практика. По необходимостта осиновяването да се доказва с писмени доказателства липсва колебание както и че при липса на такива е следвало да с проведе охранително производство по чл.436 ГПК/отм./ .
Постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС поради което не се налага и неговата касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 29.10.2009 г. по гр.д. № 135 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] по касационната жалба на Е. Р. М. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: