5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 30.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1179 /2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „З. а. д. [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 472 от 08.11.2012 г. по в.гр.д. № 603/2012 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 836 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 7508/2011 г. на Районен съд – Плевен за отхвърляне на предявените срещу Община – П. искове: с правно основание чл.213, ал.1 КЗ за сумата 22 223.68 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета 25009030100031/19.01.2009 г. на ЗАД [фирма] и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 4 719.71 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.05.2009 г. до 21.04.2011 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не са налице предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на Община – П., тъй като ищцовото застрахователно дружество не е доказало по категоричен начин твърденията си относно това къде точно и как са причинени щетите по застрахования при ищеца автомобил и, че именно пътна неравност/дупка/ на посоченото в протокола за ПТП място е причинила тези щети. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважат исковите претенции, ведно със законните последици.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни въпроси: „Допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по въпрос, за който е сезиран с въззивната жалба; Допустимо ли е въззивният съд да не кредитира формалната доказателствена сила на протокола за пътно-транспортно произшествие, който отговаря на изискванията на чл.179 ГПК, и да приеме констатациите в същия за оборени, без да е откривана процедура за оспорване истинността на документа; Допустимо ли е съдът да обоснове и да мотивира решението си на неотносимо заключение на вещо лице, основано на оглед на местопроизшествието, извършен повече от три години след събитието..” Поддържат се всички допълнителни основания за достъп до касация – т.1 – т.3 на чл. чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са развити в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Плевенския окръжен съд, след преценка на доказателствения материал по делото е приел за недоказани предпоставките за ангажиране отговорността на Община – П. за настъпили вреди на автомобила/ по описаната щета/ в резултат именно на бездействие от страна на общината, изразяващо се в необезопасяване на повреда на пътното платно, изразяваща се в отворена шахта/дупка/.
Въззивният съд е счел за основателни доводите на застрахователното дружество във връзка с неоспорването на протокола за ПТП, но същевременно е отчел съществуващото противоречие между отразеното в протокола и твърденията на водача на увредения автомобил относно мястото на настъпване на произшествието, както и, че този протокол е съставен по данни на водача. Отчетена е липсата на категорични доказателства къде точно се намира шахтата, в която се твърди да е попаднал лекия автомобил, както и невъзможността да се установи състоянието на тази шахта, предвид изминалия продължителен период от време и след като не е било проведено производство по обезпечаване на доказателствата.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно разглеждане на делото.
Поставените правни въпроси не биха могли да обосноват основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на законодателно въведеното в чл.280, ал.1 ГПК основно изискване за достъп до касационно обжалване, поставените въпроси, разрешени от въззивната инстанция, следва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприетата фактическа обстановка, след извършена от съда надлежна преценка на доказателствата по делото. В посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване от основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК.
В случая, произнасянето на въззивния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране регресната отговорност на Община – П. по чл.213, ал.1 КЗ, е в резултат на конкретната преценка на събраните относими и допустими доказателства по делото. Твърденията на касатора за допуснати грешки при формирането на фактическите изводи на решаващия съдебен състав са относими към правилността на решението, но не към основанията за достъп до касационен контрол. От друга страна, изводите в обжалвания съдебен акт са направени при съобразяване на постановени по новия съдопроизводствен ред решения на ВКС, Търговска колегия – така, напр. решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г. и др./надлежно публикувани и известни на настоящия състав/. В цитираните решения, както и в решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., І т.о., на което се позовава и касатора, принципно е прието, че неоспореният в процеса протокол за пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. В цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства.
Изводите на въззивната инстанция не противоречат и на разбирането на ВКС, състав на ІІ т.о., изразено в решение по т.д. № 750/2011 г. Макар и в случая да не се касае за протокол на ПТП, съставен при условията на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства, т.е. въз основа на уведомление от водача на увреденото МПС, даденото разрешение е принципно приложимо и по отношение на настоящото дело, тъй като обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на автомобила са отразени в протокола въз основа на данните на водача. Според цитираното решение, в случаите на съставяне на протокол за ПТП по данни на водача на увреденото МПС за механизма, при който е настъпило увреждането, без да са отразени преки възприятия на длъжностното лице – негов съставител, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. В този случай е необходимо да се преценят всички доказателства по делото относно механизма на произшествието и не би могло само въз основа на обективираното в протокола за ПТП съдът да приеме за установена причинно-следствената връзка между претендираните вреди/обезщетени от застрахователя по застраховка”Каско”/ и твърдяното произшествие.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 472 от 08.11.2012 г. по в.гр.д. № 603/2012 г. на Окръжен съд – Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: