4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№295
гр. София, 09.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27.05., две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3080/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Министерство на регионалното развитие срещу решение №1457 от 10.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №4214/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1258 , постановено на 15.07.2013 г.по т.д. №2037/2012 г. на СГС-VІ-7 с-в, в частта, с която Министерство на регионалното развитие като възложител е осъдено да заплати на [фирма]-гр. София като изпълнител сумата от 35 258,65 лева-дължимо възнаграждение по договор № 238/23.07.2009 г. с предмет „ Изготвяне на база данни с независими външни оценители, които да участват в комисията за оценка по ОПРР“, ведно със законната лихва и разноски.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липа на предпоставки за допускане до касация.Претендира присъждане на разноските в настоящата инстанция в размер на 1500 лева-платено възнаграждение на адвокат.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска за присъждане на сумата от 35 258,65 лева-дължимо възнаграждение по договор № 238/23.07.2009 г. с предмет „ Изготвяне на база данни с независими външни оценители, които да участват в комисията за оценка по ОПРР“ съдът на първо място е приел, че между страните е възникнала облигационна връзка,основана на същия, по която ответната страна- касатор като възложител по договора се е задължила към ищеца-изпълнител [фирма]-гр. София да заплати възнаграждение за извършената работа по предмета на договора в размер на 34 680 лева с включен ДДС в срок от 10 работни дни от представяне на оригинална фактура и двустранно подписан приемо-предавателен протокол и акт обр.1 за изплащане на услугата.По дело е приет като доказателство двустранно съставен на 21.10.2009 г. и подписан от представители и на двете страни приемо-предавателен протокол , от който е видно,че възложителят в резултат на изпълнението от страна на изпълнителя по договора е получил софтуерен продукт: база данни с независими външни оценители, които да участват в комисията за оценка по ОПРР. В протокола изрично е отбелязано, че работата е изготвена качествено и в срок, съгласно условията и в съответствие с изискванията в договора. Въз основа на протокола е съставена и фактура 155/21.10.2009 г. за сумата по възнаграждението. До възложителя е отправена покана за плащане на 12.07.2010 г.. С писмо от 29.03.2011 г. ответното министерство е заявило,че разваля договора и задържа гаранцията за добро изпълнение. От заключението на СТЕ се установява годност на софтуерния продукт да изпълнява нормалното си предназначение, въпреки някои налични неточности, които са отстраними. С оглед така установените факти по спора, решаващият състав на въззивния съд се е позовал на разпоредбата на чл.264 ал.2 ЗЗД, според която приемането на изработения продукт без възражение за недостатъци от страна на възложителя е основание за заплащането на договореното възнаграждение на изпълнителя. Също, с оглед изложеното, съдът е приел, че не са били налице и основания за последващо разваляне на договора за поръчка от страна на възложителя , поради неизпълнение в хипотезата на чл.265 ал.2 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: за преценката на доказателствената сила на частен свидетелстващ документ/приемо-предавателния протокол/ , с оглед всички доказателства по делото и доводите на страната, за това каква в процентно отношение следва да е неизпълнената работа,спрямо изпълнената, за да се приеме,че неизпълнението е значително и за приложението на законово определените правила за тълкуване на договора-чл.20 ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят повдига въпросите за преценката на доказателствената сила на частен свидетелстващ документ /приемо-предавателния протокол/ , с оглед всички доказателства по делото и доводите на страната, за това каква в процентно отношение следва да е неизпълнената работа, спрямо изпълнената, за да се приеме,че неизпълнението е значително и за приложението на законово определените правила за тълкуване на договора-чл.20 ЗЗД, които по съществото си представляват оплаквания за необосноваността на изводите на съда по конкретното дело,въз основа на характеризиращите го факти . Тези оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на формулирани правни въпроси/ т.е. такива по тълкуването на конкретни правни разпоредби, с оглед съдържащата с в тях конкретна правна норма/ от значение за настоящия спор не позволява преценката на приложената съдебна практика за съответствие с произнасянето на съда по настоящия спор,което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
К. следва да заплати на ответника по касационната жалба разноските в настоящата инстанция в размер на 1500 лева-платено възнаграждение на адвокат, съгласно съдържанието на приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отбелязано и самото плащане на договореното възнаграждение.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че липсва някое от основанията, на които се позовава касаторът за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1457 от 10.07.2014 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №4214/2013 г..
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие да заплати на [фирма]-гр. София разноските в настоящата инстанция в размер на 1500 лева-платено възнаграждение на адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.