О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 18.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №430 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на [фирма], срещу решение №2040 от 02.11.2016г. по т.д. №2800/2016г. на Софийски апелативен съд, 9 състав, с което е потвърдено решение №1702 от 26.02.2016г. по гр.д.№989/2015г. на СГС, I ГО, 6 състав, в обжалваната част, с която касаторът е осъден да заплати на П. М. Н. П. и Ж. А. Н. П., португалски граждани, на основание чл.125 ал.3 от ТЗ сумите от по 100 000 лева за всеки един от ищците, представляващи частично предявени претенции от общо дължимите им по 318 000 лева, представляващи полагащите им се по наследство по 1/2 част от стойността на дружествения дял на техния наследодател А. О. П., съдружник в [фирма], чието членствено правоотношение е прекратено на 25.12.2013г. поради настъпването на неговата смърт, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковата молба -22.01.2015г. до окончателното им изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД по 5 755,18 лева за всеки от ищците, представляващи лихва за забава върху сумите от 318 000 лева за времето от 18.11.2014г. до 22.01.2015г., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 8860, 72 лева – разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281 т.3 от ГПК основания- нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че въззвивният съд не е обсъдил в мотивите на решението си всички допустими и относими приети по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, а вместо това безкритично е приел, че ищците се легитимират като наследници на починалия съдружник в дружеството. Според касатора за да стигне до този извод съдът се аргументирал единствено с представените от ищците официални документи, издадени в П., като е направил погрешна преценка на обстоятелствата, които те установяват. Наред с това поддържа, че съдът е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила като не е допуснал допълнителна задача към съдебно – счетоводната експертиза, която била поискана своевременно от касатора. Счита, че съдът е допуснал и нарушение на материалния закона, като неправилно е приел, че претендираното от ищците вземане е ликвидно и изискуемо. Поддържа,че неприемането на годишния финансов отчет на дружеството за 2013г. към настоящия момент прави невъзможно изплащането на дела на починалия съдружник. Също твърди, че решението е необосновано, тъй като изводите на съда за релевантните факти не съответстват на събраните доказателства.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Поддържа, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №445/02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Ответниците по касация П. М. Н. П. и Ж. А. Н. П., оспорват жалбата, като твърдят липса на посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно на неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на А. О. П., гражданин на П., с равни права върху 1/2 от наследството. Установил е, че към момента на неговата смърт -25.12.2013г,. наследодателят на ищците е имал качеството на съдружник в [фирма], като е притежавал 180 дяла от по 100 лева, съставляващи 60% от капитала на дружеството. Приел е, че паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя на ищците като част от имуществото на ответното дружество следва да се определи въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото му правоотношение. Кредитирал е приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, основана на годишния счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2013г., и е установил, че вземанията на всеки от ищците възлизат на 318 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на въззивната инстанция по конкретното дело, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
На поставения правен въпрос е даден отговор и в цитиранитe от касатора решение №445/02.11.2011г. по гр.д.№1733/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №443/25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и в служебно известните на настоящия състав решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение №331/19.05.2010г. по гр.д.№257/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о, . решение №27 от 02.02.2015г. по гр.д.№4265/2014г. на ВКС, IV г.о. и други, които формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. В същите е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК, като в тази насока е постоянната съдебна практика, отразена в редица и други. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, относими към твърденията на страните, че същите са наследници по закон на А. О. П., който е имал качеството на съдружник в [фирма]. При това съдът се е позовал на представените акт за смърт и копия на нотариални документи, издадени в П. и придружени с удостоверение – апостил по чл.3 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, като е преценявал техните правни последици с оглед установеното по делото приложимо португалско материално право относно наследяването. Следва да се отбележи,че съдът е съобразил разпоредбата на чл.269 от ГПК, като е обсъждал направените във въззивната жалба оплаквания и становището на въззиваемите по тях и съответно е преценявал само доказателствата относно спорните между страните обстоятелства. Следователно въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, да отговори на всички доводи и възражения на страните, както и да мотивира своя акт, не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора съдебна практика по чл.290 от ГПК. Конкретните изводи на съда, направени в резултат на извършената преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, касаят правилността на постановения съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2040 от 02.11.2016г. по т.д. №2800/2016г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.