О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 07.03. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1293/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. У. и В. Н. У., подадена чрез адв.Н. Й. от ВАК, срещу решение №1365 на Варненски окръжен съд, постановено на 06.07.2012г. по гр.д.№ 1396/2012г. в частта, с която след отмяна на решение №540/17.02.2012г. по гр. д .№ 17929/2010г. на В., в частта, с която са осъдени И. С. З. и А. И. З. да заплатят на Е. А. У. и В. Н. У. сума в размер на 15 179,54лв., представляваща стойност на намалената цена на продадения недвижим имот – ателие №5, находящо се на 1-ви етаж на сграда за обществено обслужване и обитаване, построена в [населено място], [улица] със застроена площ от 41,85 кв.м., и стойността на разходите за привеждане на недвижимия имот в проектния му вид, съдът е постановил отхвърляне на иска на Е. А. У. и В. Н. У. срещу И. С. З. и А. И. З. за заплащане на сумата от 15179,54лв., представляваща стойност на намалената цена на продаден с договор, обективиран в НА № 33, т.ІІІ, peг.№10843, дело №397/2009г. недвижим имот – ателие №5, находящо се на 1-ви етаж на сграда за обществено обслужване и обитаване, построена в [населено място], [улица] със застроена площ от 41,85 кв.м., и стойността на разходите за привеждане на недвижимия имот в проектния му вид, на основание чл.195 ЗЗД, и е осъдил Е. А. У. и В. Н. У. да заплатят на И. С. З. и А. И. З. разноски в размер1500лв. Подадена е и допълнителна касационна жалба от Е. А. У. и В. Н. У. против определението на въззивния съд от 17.09.2012г., с което е изменено въззивното решение в частта за разноските като Е. А. У. и В. Н. У. са осъдени да заплатят на И. С. З. и А. И. З. и сумата 304лв. направени деловодни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Искането в допълнението на касационната жалба , направено при условията на евентуалност, е при допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното решение да се отмени и определението, с което Е. А. У. и В. Н. У. са осъдени да заплатят на И. С. З. и А. И. З. и сумата 304лв. деловодни разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК искането на касаторите за допускане на касационното обжалване е мотивирано с поддържаните основания за неправилност и необоснованост на решението, като се поддържа, че въззивният съд неправилно е обосновал извод, че констатираното незаконно строителство не е скрит недостатък, както и , че е извършил непълен и неточен анализ на събраните доказателства. Според касаторите съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос ”касаещ отговорността на продавача при продажба на вещ с недостатъци” в противоречие с влязлото в сила решение на ОС Пловдив №879/2009г. по гр.д.№ 514/2009г. Считат, че съдът се е произнесъл и по въпроса “ при невъзможност продавачът да прехвърли собствеността върху недвижимия имот в състоянието, в което се е намирал при огледа от купувачите, поради установено незаконно изградена идеална част от същия, следва ли същият да носи отговорност за скрит недостатък на вещта, след като купувачът се лишава от реалното ползване на незаконно изградената част от имота” , който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради липса на съдебна практика. Искането за допускане на касационно обжалване във връзка с формулирания процесуалноправен въпрос “за постановяване на решението в съответствие със събраните по делото доказателства и закона” е мотивирано с оплакването за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответните страни И. С. З. и А. И. З. в представен писмен отговор, подаден чрез адв.В. С., вземат становище, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба .
Третите лица помагачи Г. С. Я. и М. Н. Я. в представен писмен отговор, подаден чрез адв.Д.Р., вземат становище, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд е приел, че страните по настоящото производство са сключили договор за покупко-продажба , обективиран в НА № 33, т.ІІІ, дело №397/2009г. , по силата на който продавачите З. са продали на ищцата Е. А. У. ателие №5, находящо се на първи етаж в сграда за обществено обслужване и обитаване, построена в [населено място], [улица] площ от 41,85 кв.м., като съгласно описанието на продадения имот в нотариалния акт, същият се състои от коридор, дневна, кухненски бокс, спалня, баня-тоалет; че купувачът по договора е заплатил на продавачите цената от 57 968лв. за придобития имот с площ от 41,85 кв.м.; че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че недвижимият имот, предмет на договора е с недостатък, както и, че в договорената между страните и заплатена цена се включва и заплащане на незаконно изградената и присъединена към имота, предмет на договора, пристройка с площ от 18 кв.м.; че фактическото свързване и присъединяване на незаконно изградената пристройка не дават основание да се приеме, че същата е включена в предмета на договора за продажба; че липсват доказателства за поемане на задължения от страна на продавачите срещу заплатената продажна цена да прехвърлят собствеността върху фактически по-голямата площ на обекта или да осигурят достъп на купувачите до тераса; че фактическото присъединяване на незаконно изградена пристройка към вещта, която е била предмет на продажба, не може само по себе си да обоснове извод за наличие на недостатък на вещта, още повече за наличие на скрит недостатък;че при сключването на договора за продажба и преди това при извършването на оглед на имота, купувачът е бил наясно, че закупуваният имот фактически е с по-голяма с 18 кв.м. площ от тази по документите за собственост на продавачите и в подписания между страните договор.Приел е също, че от заключението на вещото лице по СТЕ и от гласните доказателства се установява, че към момента на огледа и продажбата имотът освен по площ се е различавал фактически и по вътрешно разпределение от това, което е било описано в НА , поради което е обосновал извод, че купувачите са възприели същите и не са ги приели и оценили като недостатъци на имота, както и, че въпреки очевидността на несъответствията, не са проявили добросъвестност и не са поискали да се запознаят със строителната и проектната документация или да поискат документи, установяващи собственост на продавачите за разликата от площта. Съдът е прие и това, че дори да се приеме, че незаконността на фактически присъединената към процесния имот пристройка представлява недостатък на имота, предмет на договора за продажба, то не се установява, че този недостатък намалява съществено цената на имота и годността му за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Счел е за неоснователни твърденията на ищците, че сама по себе си незаконността на присъединената към имота пристройка води до намаляване на площта, промяна на фасадата и начина на ползване на имота, като ги лишава от възможността да ползват тераса. В тази връзка съдът е отчел, че имотът, предмет на договора за продажба, е ателие, като в описанието в НА липсва тераса. Като е отчел изложеното ведно с това, че не са ангажирани доказателства за това продавачите да са поели задължение да преустроят и предадат на купувачите обект, който да е годен да се ползва като жилище, както и доказателства, че имотът е ползван като жилище, че към момента на предявяване на иска е налице само констатиране на незаконно строителство, като не са представени доказателства, че е издадена заповед за премахване на незаконно построеното или, че същото е премахнато, както и, че евентуалното премахване на незаконно изграденото не би променило предназначението на имота, предвидено по проект и разрешение за ползване като ателие или офис, каквото предназначение е посочено и в договора за продажба, и не би намалило площта на имота от 41,85 кв.м. посочена в договора, е обосновал извод за неоснователност на заявената претенция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Посочените в изложението “въпроси” представляват по своята същност доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение, които са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното: В представеното изложение не само не е формулиран от касаторите материално правен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, но не е извършено и позоваване на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която да противоречи разрешението на процесуалноправни или материалноправни въпроси, дадено с обжалваното решение.
К. не се позовават и на влезли в сила съдебни актове на съдилищата по граждански дела, в т. ч. и на съдебни актове на състави на гражданската колегия на ВКС, в които да са разрешавани противоречиво такива въпроси при разглеждането на аналогични казуси /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. В тази връзка позоваването на цитираното решение на Пловдивски окръжен съд е неуместно – същото съдържа произнасяне по иск с правно основание чл.193 във вр. с чл.195 ЗЗД, но касае съвсем различна фактическа обстановка и не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на поставения въпрос, в твърдения от касаторите смисъл. К. не са обосновали и тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по тяхната жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия. К. не са обосновали такива предпоставки, а и те не са налице в случая. Обстоятелството, че на същите не е известна практика по поставените въпроси не е от естество да обоснове наличие на основанието по т.3 на чл.280 ГПК. Следва да се има предвид, че по въпросите, свързани с приложение нормата на чл. 193 и на чл.195 ЗЗД, е налице трайна и последователна практика, уеднаквена със задължителни за инстанциите по същество съдебни актове, с която въззивното решение е съобразено, поради което отново се обосновава извод за липса на соченото основание за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненски окръжен съд въззивно решение в обжалваната му част до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касаторите не се следват, а ответните страни не са претендирали присъждане на такива. Предвид изхода на делото не се дължи произнасяне и по евентуалното искане, направено с допълнителната касационна жалба.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1365 на Варненски окръжен съд, постановено на 06.07.2012г. по гр.д.№ 1396/2012г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: