О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 09.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2260/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№68011/25.6.2012 г., поправена с жалба, вх.№15058/11.02.2013 г., подадена от ищеца Й. И. Ц., приподписана от адв. И. В. – особен представител, против въззивно определение №9894/…6.2012 г. по ч.гр.д.№7660/2012 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила определение от 26.3.2012 г. по гр.д.№4681/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 62 състав с което е прекратено първоинстанционното дело, на основание чл.126, ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция е приела, че между страните по настоящото дело е налице друг съдебен спор с идентичен предмет – гр.д.№11284/2011 г. по описа на СРС, ІІ г.о., 72 състав, поради което е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК и делото е прекратено правилно от първата инстанция.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а именно: “Налице ли е пълен обективен идентитет между гр.д.№4681/2012 г. по описа на СРС, 62 състав и гр.д.№11284/2011 г. по описа на СРС, 72 състав ?”. Твърди се също така, че двете дела са заведени на различни правни основания. Едното – с предмет претенция за отмяна на уволнение, предявен като иск с правно основание чл.344, ал.1, т-1 КТ, а другото – иск с предмет претенция за отмяна на уволнение, предявен като иск с правно основание чл.344, ал.3 КТ. Навежда се довод, че съставът на чл.344, ал.3 КТ се явява специален къмто общия състав на ал.1, т.1 на същия член.
Ответникът по касация – Н. сп. а. – С., е депозирал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационния жалбоподател обаче не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт…”. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е фактически, тъй като визира съпоставяне предмета между два съдебни спора. Въпросът, който частния касационен жалбоподател е следвало да постави е “Налице ли е идентитет по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК между претенциите по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.3 КТ, и представлява ли самостоятелно основание за предявяване на иск разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ ?”. Такъв въпрос обаче не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Поради въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №9894/…6.2012 г. по ч.гр.д.№7660/2012 г. по описа на Софийския градски съд, І ГО, по частна касационна жалба, вх.№68011/25.6.2012 г., поправена с с частна касационна жалба, вх.№15058/11.02.2013 г., подадена от ищеца Й. И. Ц., приподписана от адв. И. В. – особен представител.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: