О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
София, 27.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4054 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Р. К. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. А, против въззивното решение № 303 от 28 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 154 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г., с което е отменено решение № 432 от 4 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 90 по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. по отношение на тринадесет броя гори и земи в горския фонд в землищата на гр. Н. и с. Е., общ. Неделино и искът за признаване на правото да бъдат възстановени гори и земи, попадащи в горския фонд, е отхвърлен.
Ответниците не дават отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно, защото са нарушение материалния закон, допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано, тъй като съдът не е указал на ищеца да установи неизяснените обстоятелства; неправилно съдът не е зачел силата на частния писмен договор от 1929 г., защото законът не изисква нотариален акт за доказване на правото на собственост; земите подлежат на възстановяване, дори и да са били отнети по Указ № 573 от 1949 г. В изложение към касационната жалба се сочи, че се претендира допускане до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК – обжалваното решение било от значение за точното прилагане на закона, тъй като въззивният съд неправилно е игнорирал доказателствената стойност на представените писмени доказателства и е тълкувал стеснително разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСВГЗГФ. Макар и не дословно изразен, съдът приема, че касаторът повдига процесуалноправния въпрос за това дали разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗВСВГЗГФ има предвид само нотариалните актове.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че не е изяснена идентичността на купувача по договор за продажба от 1925 г. с наследодателя на ищеца; договорът за прехвърляне на правото на собственост не е под формата на нотариален акт; и останалите писмени доказателства не могат да легитимират наследниците на Х. М. К. като собственици, защото по силата на Указ № 573 на ВНС от 1949 г. г. е следвало да се регистрират от собствениците чрез декларация, а нерегистрирането им води до извода, че не са притежавани от съответните лица.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК за допускане на жалбата до касационно разглеждане. Повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен, но разрешаването му е сторено в съответствие с правилата на закона. Съществен е онзи въпрос по материалния или процесуалния закон, от който зависи законосъобразното решаване на делото по конкретния спор и по който, ако съдът би постановил обратното, би било постановено различно решение на спора.
Предявеният иск е по реда на чл. 13 ал. 2 от ЗВСВГЗГФ. Според правилото на посочения текст във връзка с ал. 3 от същия член, лицата, пропуснали да подадат заявления в определения от закона срок, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие правото да възстановят собствеността си върху г. и земите от горския фонд, но това става само с писмени доказателства. Законът посочва единствено писмените доказателства като такива, които да могат да бъдат приемани от съда в конкретния правен спор. В подкрепа на твърденията си ищецът е представил документи на турски език и в превод, като никой от документите не е нотариално заверен, както и частни писмени договори за продажба на имоти. Законът в чл. 13 ал. 3 от ЗВСВГЗГФ изрично посочва формата, в която писмените договори биха могли да бъдат приети като доказателство за собственост. Ето защо, след като разрешението, дадено от въззивния съд по поставения съществен въпрос, е в унисон с разпоредбата на закона, не следва да се допусне касационното разглеждане на атакуваното решение, защото разрешаването на въпроса по друг начин не би довело до точното приложение на закона, както и до развитие на правото.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 303 от 28 май 2008 г., постановено по в.гр.д. № 154 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: