О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 296
С., 10.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми март………….………….………………
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело N 912/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място], чрез пълномощника си адв. И. Г. от АК-Т., е подал касационна жалба срещу решение № 42 от 25.03.2010 година по гр.д. N 44/2010 година на Т. окръжен съд изцяло – както в частта, с което е потвърдено решение № 491 от 14.12.09 г. по гр.д. № 721/09 г. Т. районен съд, така и в частта, с която е отменено това решение в отхвърлителната му част за 1000 лева и вместо него е постановено друго, с което М.” ЕООД,[населено място] и Х. Ш. Ю. от[населено място], [община], са осъдени солидарно да заплатят на В. М. Х. от[населено място], [община], още 1000 лева. Сумата представлява обезщетение за неимуществени от непозволено увреждане по искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД.
Ответникът В. М. Х. от[населено място], [община], оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:
В изложението към касационната жалба и допълнителната молба от 4.05.2010 г. не са формулирани въпросите, които следва да бъдат обсъдени в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. В тях се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му и процесуална незаконосъобразност – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК, като се приповтарят доводите от касационната жалба относно необсъждането на писмено доказателство – график за работните дни и относно приложението на чл.300 ГПК – за пределите на задължителната сила на присъдата. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването, а само цифрово изписване на правните норми. Касаторът се позовава на ППВС № 7/29.12.58 г. и № 9/28.12.66 г., но липсва обосновка по кой въпрос съдебното решение, при установената фактическа обстановка, противоречи на постановленията, които принципно извеждат правилото вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици на деянието, включително и по отношение на лице, невзело участие в наказателното дело, защото присъдата обвързва всички – т.8 от ППВС № 7/59 г. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи от престъпния състав, а това изключва възможността за свободна преценка на доказателствата относно факти, свързани с него. Практиката по приложението на чл.300 ГПК /предишен чл.222 ГПК /отм./ е богата и последователна и не се нуждае от промяна или допълване, нито такава необходимост се обосновава от касатора.
Съдът не присъжда разноски за това производство поради липса на доказателства за наличието им.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на I. г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 42 от 25.03.2010 година по гр.д. N 44/2010 година на Т. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.