О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 23.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 2417/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Н. С. П., М. К. П. и С. Н. П., чрез адв. Л. Ц., против определение № V-516/07.03.2016 г., постановено по ч.гр.дело № 297/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 29112/ 22.12.2015 г., постановено по гр.д. № 11100/2013 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което е върната като просрочена въззивната им жалба с вх. № 45860/21.12.2015 г. срещу решение № 1834/20.11.2015 г., постановено по горепосоченото дело.
В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позоват на всички основания по чл. 280, ал.1ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. Когато страната е упълномощила адвокат за процесуално представителство пред първа инстанция, редовно ли е връчването на съобщение за изготвено решение чрез лице в кантората на адвоката; 2. Когато съобщението е връчено на лице, различно от адресата, което е оправомощено от закона да го получи, има ли задължение връчителят да удостовери самоличността и качеството на лицето, ако то се е съгласило да приеме съобщението и длъжен ли е връчителят да удостовери съгласието; 3. Когато страната е упълномощила адвокат по делото, но връчването на съобщението е извършено на лице, различно от адвоката, длъжен ли е връчителят да удостовери самоличността и качеството на лицето, което се е съгласило да получи съобщението; 4. Когато законният срок /този по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК/ има за начало датата, на която съобщението е било връчено, но връчването е нередовно, следва ли да се приеме, че срокът е започнал да тече.
Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок /изпратена е по пощата с п.кл. 28.03.2016г./, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе по частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба като просрочена, Окръжен съд-Бургас е установил следните обстоятелства: решението за извършване на делбата по гр.д. № 11100/2013 г. по описа на РС-Бургас е връчено на съделителите Н. С. П., М. К. П. и С. Н. П. на 02.12.2015 г., чрез упълномощения им процесуален представител адв. Л. Ц. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК; срещу това решение лицата са подали въззивна жалба по пощата на 18.12.2015 г., която е постъпила в съда на 21.12.2015 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 258 ГПК и е посочил, че срокът за обжалване на решението е двуседмичен, като броенето му се осъществява по правилата на чл. 60, ал. 4 ГПК, следователно за жалбоподателите срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 16.12.2015 г./работен ден/. Въззивната инстанция е приела за безспорно обстоятелството, че жалбата срещу първоинстанционното решение е подадена на 18.12.2015г.,поради което е просрочена. С тези мотиви е потвърдил първоинстанционното разпореждане като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Формулираните от касаторите въпроси отговарят на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че жалбоподателите са редовно уведомени за постановеното първоинстанционно решение по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК, без да изследва обстоятелствата кое е лицето получило съобщението със задълженото да го предаде на упълномощения адвокат. В качеството му на контролна инстанция, ОС-Бургас е следвало да провери законосъобразно ли е връчването на съобщението и едва тогава да формира извод за датата, от която е започнал да тече срока за обжалване.
В изложението за допустимост на касационното обжалване обаче касаторите не са развили доводи за наличието на специфичните предпоставки по чл.280 ГПК, които поддържат, а са се ограничили единствено до формалното им посочване, което прави невъзможна преценката на съда дали са налице или не. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 2 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК,респ. и определенията, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Касаторите са приложили препис от определение № 154/13.04.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 404/ 2010 г. по описа на ВКС, IV г.о. по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, но в него правно разрешение е намерил различен от поставените въпроси. В случая съобщението с обжалваното първоинстанционно решение е връчено на лице, различно от адвоката, но на адреса на кантората, посочен в книжата по делото, включително и в приложеното адвокатско пълномощно – л. 239 от първоинстанционното производство , докато в приложения съдебен акт се разрешава въпросът относно връчването на съобщението на домашния адрес на процесуалния представител по време на негово заболяване. Съгласно указаното в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК е налице, когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно определение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касторите не са навели твърдения за противоречива съдебна практика, нито са представили такава, а единствено са цитирали посоченото основание. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – същото отново е бланкетно посочено от жалбоподателите, без да се излагат никакви обосновани съждения защо повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторите не навеждат доводи, които да обосновават допускането до касационно обжалване по поставените въпроси, а именно какво налага промяна на създадената практика или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а единствено формално са посочили основанието, което прави невъзможна преценката на касационния съд.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1,т.1-3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-516 / 07.03.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 297/2016 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: