О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 29.04.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 880 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Л. Й. И., чрез адв. Л. К., против въззивно определение № 12075/10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 10224/2013 г. на Софийски градски съд.
С него е потвърдено определението на районен съд, с което е теглен жребие и дяловете са разпределение между съделителите.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Въззивното определение подлежи на касационна проверка, тъй като с него се потвърждава акт на първа инстанция, с който се туря край на делбеното производство; с него съсобствеността окончателно се прекратява.
Касаторът Л. И. излага съображения за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Твърди, че след теглене на жребие от Е. Й., за нея останала втората бюлетина, но тя не й била представена от съда да се запознае със съдържанието й, което поражда съмнение за евентуална злоупотреба и за незаконосъобразност на процедурата.
Насрещната страна Е. Й. изразява становище за неоснователност на частната жалба, като сочи, че изложеното в нея не съответства на истината – и двете страни по делото, които са присъствали лично в съдебно заседание, са били запознати със съдържанието на съставените от съда бюлетини, както и с резултата, след тегленето на жребието..
С частната касационна жалба е представено изложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на които се основава касаторът и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
В изложението към касационната жалба е поставен правният въпрос – при провеждане на процедурата по чл. 291 ГПК от 1951 г., (отм.), респ. чл. 352 ГПК от 2007 г., при теглена на жребий между съделителите, следва ли съдът да покаже на страните написаното във всяка една от изтеглените бюлетини и следва ли това обстоятелство да се отрази върху тях.
Разглеждането на въпроса не се налага с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Разпоредбите (чл. 291 ГПК от 1951 г., (отм.), респ. чл. 352 ГПК от 2007 г.) са идентични, не са неясни, по приложното им поле е налице трайна, непротиворечива и обилна съдебна практика, поради което не се налага тълкуването им. Законодателят не е разписал конкретни правила за тегленето на жребие в делбата, но според установената при дългогодишното прилагане на разпоредбите съдебна практика, съдът процедира по начин, който да осигури на страните равна възможност да упражнят предоставените им права, като прилага закона еднакво. Относно поредността на теглене на жребие, в практиката е установено, че съдът отправя покана първо на активната страна в процеса – ищецът, а след това на другите съделители, според списъка за призоваване.
Съдът в случая е действал по установената в съдебната практика по прилагането на чл. 291 ГПК, отм., съответно чл. 352 ГПК от 2007 г., процедура. В открито съдебно заседание е съставил два дяла, като на два еднакви бели листа, размер А4, е записал съответно „дял І” и „дял ІІ”, сгънал е листите по начин, който да не позволява да се чете написаното и ги е разбъркал; поканил ищеца Е. И. да тегли жребий; той е изтеглил дял първи, а другият бюлетин е останал за Л. И.; съдът, като разгънал бюлетините, ги пришил към делото. Съдебният протокол е официален свидетелстващ документ, който удостоверява извършените пред съда и от него действия, както и направените от страните изявления. С оглед на това, след като първоинстанционния съд е удостоверил провеждането на жребия по теглене на дялове от съделителите, в който правата им на равно участие са били гарантирани, няма основания за съмнение в незаконност. Ясно е, че след като съдът е записал на единия бюлетин „дял І”, а на другия „дял ІІ”, които бюлетини са и приложени по делото, след изтеглянето на дял първи от Е. И., за другата страна – Л. И., е останал дял втори. Тя лично е участвала в откритото съдебно заседание, била е и представлявана от процесуален представител – адвокат, и не е възразила при извършване на жребия; няма искане и за поправка на отразеното в съдебния протокол.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно определение № 12075/10.06.2014 г. по ч.гр.д. № 10224/2013 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: