3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№295
София, 10.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 795 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. К. Г. срещу тази част от Решение № 458 от 19.03.2011 год. по гр.д.№ 597/2010 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна му жалба срещу решението от 07.04.2010 год. по гр.д.№ 3595/2007 год. на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлителната му част. С нея е отхвърлен предявеният от Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата над 250000 лв. и до претендирания размер от 600000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. В частта с която искът е уважен до посочения размер, като необжалвано от застрахователното дружество, въззивното решение е влязло в сила.
Ответникът по касация [фирма] не е депозирал писмен отговор По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. От съдържанието на изложението може да бъде изведена тезата, че е налице противоречие в практиката на съдилищата при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Приложени са съдебни актове, съдържащи произнасяне по размера на обезщетения.
Безспорно е, че С. Г. е претърпял значителни телесни увреждания в резултат на ПТП на 21.03.2007 год., вина за което има С. В. – водач на л.а. „Фолксваген” мод.”В.”. Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при [фирма], С. Г. е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 600000 лв.
Подържаната от ответника теза пред инстанциите по същество, е била, че претендираното обезщетение е със завишен размер, както и за съпричиняване на вредоносния резултат.
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. В качеството на водач на мотоциклет, Г. е бил с каска и не е нарушил правилата за движение. За определяне размера на обезщетението, съдилищата са се мотивирали с изключително тежките увреждания и неблагоприятната прогноза за подобряване на здравословното състояние на Г.. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, същото становище по справедливия размер на обезщетението е изразил и въззивния съд.
Както бе посочено по-горе, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 по прилагането на чл.52 ГПК. Представени са: Решение № 683/2008 год. по т.д.№ 383/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение от 03.05.2005 год. по гр.д. № 2222/2004 год. на Софийския апелативен съд.
Становището на съдебния състав е, че основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Не е налице противоречие в практиката на съдилищата по правен въпрос – чл.52 ЗЗД. Това е така, поради обстоятелството, че не би могло и да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, степента на уврежданията, тяхното естество, продължителността на търпените болки и страдания, прогнозата за здравословното състояние на пострадалия, неговата възраст и пр. Доколкото идентични случай на деликт и на болки и страдания, както и на отражения върху психиката няма, така и въвеждането на единни параметри досежно размера е невъзможно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 458 от 19.03.2011 год. по гр.д.№ 597/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.